Как Милан стигна до ключов успех насред Бергамо

През изминалия уикенд във футболна Европа се наблюдаваше сериозна липса на достатъчно високопрофилни и заслужаващи анализ мачове, но пък и това улесни изборът да падне върху сблъсъка за топ 4 в Италия между Милан и Аталанта. Момчетата на Гатузо гостуваха на най-добрата втората най-добра атака в Сериа А и генерално стадион, от който почти никой не си тръгва през последните години в особено добро настроение. Е, до пристигането в града на смелата банда на Рино Гатузо, разбира се.

Двата отбора бяха наредени в общо взето обичайните си формации, Аталанта с 3-4-1-2, на което Милан противопостави 4-3-3.

Първо полувреме

Мачът започна в обичайното за домакинствата на Аталанта темпо, с висока преса и владение на топката в дълги периоди от времето. Това обаче беше напълно в плана на Милан, който нямаше нищо против Аталанта да се опитват (безуспешно) да пробият техния дефанзивен блок в стил 4-5-1. Специфична и същевременно различна се оказа ролята на двамата външни играчи в схемата на Гатузо – Сусо и Чалханоглу. Турският национал имаше задачата да стои максимално близо до тройката в полузащитата на Милан, блокирайки всякакви линии за пас към една от звездите на домакините Иличич, докато Сусо често беше изнесен малко по-напред, в една линия с нападателя Пьонтек.

Чалханоглу блокира линията за пас към Иличич от близката страна, докато Сусо се придвижва към центъра, за да блокира левият вътрешен халф на Аталанта и за да е в по-изгодна позиция при отнета от съотборниците му топка.

Тази стратегия даде своите резултати, като в първите 30 минути Аталанта се затрудняваше да разкъса дефанзивния вал на съперника, независимо дали през центъра или по фланговете.

Вътрешният халф на Аталанта не прави движение нагоре по терена, за да освободи пространство в центъра, което довежда до липса на опции и загуба на притежание.

След 10та минута в мача, от своя страна, Милан започна да пробива през пресата на противника, намирайки пространства чрез ротации по терена и честа смяна на фланговете на атаката.

Две идентични ситуации, при които е сменена страната на атаката, с цел създаване на ситуация 1 на 1 или 2 на 2 в страната от терена с повече своодно пространство. И двете завършват с чудесни възможности за гол за Кеси.

Ротациите на играчите не Милан създаваха проблеми на изключително персонално ориентираната преса на Аталанта, откривайки многократно възможности за нападателите на Милан да играят в големи пространства и срещу значително по-малък брой противници.

Кеси и Бакайоко приковават персоналните им пазачи, отваряйки пространство за Сусо да получи топка в празно пространство, което принуждава един от централните зашитници на Аталанта да оголи зоната си.

Напук на игровото предимство на Милан и затрудненията на домакините обаче ( както и на моите протяжни обяснения с картинки, с които желая ви убедя в това) Аталанта поведоха в първия случай, в който успешно разместиха дефанзивната структура на Милан, именно с комбинация в лявата страна на миланистите.

Кеси напуска зоната си необмислено, оставяйки голямо празно пространство, което Бакайоко не може да покрие достатъчно бързо, с което Аталанта достигат до отлична позиция за центриране и завършващ удар.

Голът като цяло обаче не промени развоя на мача значително, като Милан изравниха в ключов момент от двубоя – заключителните секунди на първата част, след нова порция бързи смени на фланга на атаката и поредния феноменален гол на Пьонтек.

Второ полувреме

Втората част в своите първи 20 минути може да се каже, че не различаваше с почти нищо от първата, с едно важно изключение – Милан материализираха добрата си игра в първите 2 третини на терена и във финалната на съперника. И ако се чудите защо няма да направя анализ на головете поотделно, да си го кажем честно, няма какво да им се анализира, защото просто представляват 2 момента на индивидуална брилиянтност и непредизвикана грешка. Но пък анализа показва защо въобще Милан имаха възможност да стигнат до такива положения. И пак картинка :


Пакета получава топката, отново завличайки централен защитник със себе си, освобождава се от 2ма съперници и осигурява нова възможност за Милан за ситуация 4 на 3 пред вратата на Аталанта, завършила с блокиран удар на Пьонтек.

До края на мача Милан се отдръпна в изчаквателна позиция, още познато като дълбоко 4-5-1, на моменти 5-4-1, което се изразяваше главно в позицията на Чалханоглу, който при нападенията на Аталанта заставаше в ролята на халф-бек, следейки плътно за движението на халф-бека на домакините от тази страна на терена.

Дълбоката позиция на Чалханоглу ( в дъното) формира 5ца в отбранителната линия на Милан, ограничаващо допълнително възможностите пред Аталанта да разтеглят защитата на Милан, създавайки големи пространства межу отделните играчи.

Заключение

Милан направи сериозна крачка напред в борбата за топ 4 (топ 3?), побеждавайки пряк конкурент с ефективно и дисциплинирано представяне с един отличен план за мача в така тежко гостуване. Това, което може да не се понравило напълно на Гатузо са неоползотворените възможности за създаване на повече голови ситуации, с оглед на много отлични комбинации в първите 70тина метра от терена. Или аз просто съм мрънкало и все ще съм недоволен. Тема за размисъл….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s