Битката за топ 4 и отрезвяването след еуфорията за Оле

Каква седмица за Оле Гунар Солскяер и момчетата му, победа в Париж, която почти никой не можеше да предвиди ( и след гледането на мача повторно все още е също толкова необяснима), място в четвърфиналите на Шампионската лига и възможност за бетониране на позициите в борбата за топ 4 с победа в дербито с Арсенал. Битер Холивудски сценарий, ама без участието на Арнолд Шварценегер. Една поетична история, която трябваше да намери своя не толкова поетичен обрат в Лондон, останете по местата си, за да разберете как се случи…

Унай Емери заяви в пресконференцията преди мача, че има нужда от свежест в състава, намеквайки за прибягването до някои промени. Оле пък от своя страна трябваше да обуздае неистовата радост от триумфа в Париж, използвайки го като катализатор за нови успехи. Испанецът заложи на схема 3-5-2 срещу класическото 4-4-2 на норвежкия си съперник.

Мачът започна очаквано с оглед на формациите и избраните изпълнители – бързо темпо, много смени на притежанието на топката и няколко интересни тактически решения. Арсенал атакуваха в 3-5-2, с намерението да създадат числено превъзходство във всички зони на терена и да изпозлват максимално дълбочината и широчината на игрището срещу компакното 4-4-2 на Юнайтед. Важна роля за началния натиск на домакините изигра и тяхната преса, с която те предизвикаха множество дуели в средата на терена. Избраната схема 3-4-1-2 във фазата на пресата означаваше, че Арсенал успяваха винаги да държат поне 3ма свой атакуващи играчи високо по терена при евентуално отнемане на топката. Разбира се, картинките винаги помагат :

Пресата човек с човек в центъра на терена принуждава играчите на Юнайтед да търсят рисковани пасове към нападателите или дълги топки, с които Арсенал се справяха и превръщаха в бързи контра атаки, в който момент те вече имаха достатъчно футболисти изтеглени високо по терена.

Това си имаше и своите минуси, като в случаите, в които Юнайтед все пак успяваха да излязат от пресата и да задържат топката в свое притежание във противниковата половина, неимоверно се експлоатираха празните пространства. Дефанзивната система на Арсенал във вариант 5-2-1-2 най-често означаваше защитаване единствено с двама халфове на цялата ширина на терена, водещо до много подобни ситуации :


Рамзи излиза, за да пресира човека с топка, оставяйки огромен коридор за пас към Погба, откъдето идва и първата голяма възможност за Юнайтед в мача. Често срещан проблем в мача и логично следствие от желанието да се оставят цели 3ма играчи, които да не вършат особена дефанзивна работа във финалната третина.

Юнайтед изпитваха проблеми не само при изнасянето на топката, но и при пресирането в противниковата половина. Численото превъзходство във фазата на изнасянето на топката на Арсенал, на моменти в отношение 8 на 6, означаваше по-малко възможности за играчите на Оле да задържат продължително време топката и да създадат повече ситуации като горната.

Илюстрация на объркването в определени моменти при пресирането за Червените дяволи, численото предимство от 3ма на 2ма в центъра на терена принуждава Матич и Фред да заемат по-консервативни позиции, докато агресивната преса на 2мата напдатели + външните полузащитници Погба и Далот означават безпрепятствен път за пас към Джака.

Игровото статукво на терена се запази до към 30та минута, но Арсенал вкараха гол през този период, а Де Хеа ще да се мислил на дълго и на широко как да се оправдае със силния вятър по английските терени този уикенд. Навярно течението Гълфстрийм ще излезе виновно. Рисковете на професията. След 30та минута Солскяер направи промяна с цел решаването на проблемите на отбора във фаза преса, като премина към 3-5-2/5-3-2 с и без топка съответно.

Това създаде трудности за Арсенал от своя страна да са ефективни при пресата, несъумявайки да се адаптират веднага към новосъздалите се промени. Това доведе и до дръпване на пресата по-назад, по-скоро вече в един среден блок с цел ограничаване на пространствата за Юнайтед да разиграват. Не се получи особено, но спасението дойде под формата на много брак във финалната третина за Юнайтед и голям брой пропилени възможности поради лош завършващ удар или грешно решение. „Не можеше ли така да сте и в сряда вечерта?!“ ехтеше сякаш от някъде разгневеният и все още невярващ глас на Томас Тюхел из парижките улици. Картинка на тази сцена не мога да предоставя, ама ще се задоволите и с тази от мача :

Наличието на 3ма централни защитници вече означаваше невъзможност за персонална преса, водещо до пасивно позициониране на напдателите Арсенал и до повече време за защитниците на Юнайтед да намерят точен пас, както в този случай пас към свободния Шоу на тъчлинията.

Същата сцена и развой на мача се пренесе и в първите 25 минути на второто полувреме. Юнайтед започнаха да доминират по отношение на владението на топката, притискайки Арсенал все по-дълбоко в собствената половина. Топчиите продължиха в 5-2-1-2, а Юнайтед продължиха с пропилените шансове във финалната трентина.

Погба се придвижва в празното пространство, оставено от десния халф-бек на Арсенал. Широчината в нападението на Юнайтед задълбочаваше и без това големите трудности на домакини да държат стабилен дефанзивен блок.

Казал народът „който не вкарва му вкарват“, поговорка, към която съм убеден, че самият Оле изпитва огромни симпатии през последните седмици и месеци. Е, може би една идея по-малко след днес. Дузпа за Арсенал, Аубамеянг с гол и доста учудени физиономии в редиците на Юнайтед.

До края на мача Юнайтед се върнаха към 4-4-2 с максимално директен подход и максимално много атакуващи футболисти на терена, докато Арсенал приеха един малко по-консервативен подход, преминавайки към 5-4-1 в дефанзивната фаза.

Заключение

Победа за Емери и Арсенал, в един мач, в който те далеч не представиха най-убедителната продукция. Рискът с включването на 4ма подчертано офанзивни играчи не донесе нужната острота, или поне не съвсем и със сигурност не в завършващата фаза на терена, а нестабилността в защита беше логично следствие. Въпреки всичко победата поставя Арсенал в чудесна позиция в борбата за топ 4, имайки все още и реванш в Лига Европа този четвъртък.

Солскяер от своя страна завършва една изключително странна седмица по изключително странен начин. Може би най-доброто представяне на Юнайтед в голям мач под негово ръководство, последвано от най-лошия му резултат до момента. Ах, този футбол с неговата криворазбрана ирония. 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s