От Милано с любов

Предполагам всички сме изпадали в онова умислено състояние под душа, когато изневиделица ни удря някаква неприятна истина, която се опитваме да заметем под килима с дни, но подсъзнателно не ни оставя на мира. Започваш от мисли за това къде да изпиеш една бира с аверите вечерта и стигаш до депресиращите теми за собственото си битие. Е, или в моя случай за факта, че в описанието на блога пише, че ще пускам анализи и за Серия А, а подобно явление не е е виждано от дебютния ми анализ. За Ваше (не)щастие съботният ден взе, че даде повод да поправя това престъпление – дерби със залог място в топ 4 в Италия с участието на Рома и Интер на Сан Сиро. Tutto bene.

Наставникът на Рома Клаудио Раниери изглежда, че постепенно успява да напипа правилния ритъм след ужасния старт под негово ръководство. Италианецът заложи на 4-2-3-1/4-4-2, като титулярно място получи възвърналият се от контузия Ченгис Юндер. Колегата му Спалети, от своя страна, продължи да оставя Икарди на скамейката, като вместо него започна Лаутаро Мартинез.

Рома избра консервативен подход за начало на мача – отборът разположен в 4-4-2 дефанзивен блок, оставяйки Интер да разиграва топката в своята половина без никаква съпротива до средната линия на терена. Джеко и Пелегрини имаха задача да затварят постъпите към центъра и да пречат на полузащитната двойка на Интер Валеро и Весино да напредват с топката дълбоко в половината на “вълците”. Наличието на Наинголан, Перишич и Политано позиционирани между 2те дефанзивнии линии на Рома принуждаваше външните халфове Юндер и Ел Шарауи и да стоят максимално близко до Н’Зонзи и Кристанте. Целта беше да се ограничат линиите за пасове към 3та на Интер.

Кристанте излиза да бие топката, което дава сигнал на Юндер да се прибере плътно, за да предотврати възможността за пас към Перишич.

Компактността на Рома в центъра принуждаваше домакините да търсят пасове към бековете. Нито Асамоа, нито Д’Амброзио обаче на практика не са особена заплаха получавайки топката в подобни зони. Тук си пролича и основният проблем на Интер през полувремето (като цяло и през целия мач). Тримата зад Мартинез търсеха постоянно топката на крак между линиите на съперника, като никой от тях не предоставяше необходимото движение отвъд защитната линия на момчетата на Раниери.

Политано трябва да направи движение зад гърба на защитната линия на Рома, за да освободи пространство или да се предостави като опция за пас. Той не го прави, при което десният бек няма опция да подаде напред, което го принуждава да върне назад.

Рома, от своя страна, използваха един простичък, но никога неостаряващ метод за преодоляване на пресата на Интер – дълга топка към Джеко, който да задържи топката и да я разпредели към съотборниците. Без особено преувеличение това се оказа един от най-силните мачове на босненеца през сезона, който за първото полувреме почти нямаше грешно отиграване на контраатака. Че даже и гол изработи :

Джеко успява да задържи топката, да се обърне и да намери нахлуващия на скорост отляво Ел Шарауи, който завършва майторски атаката. Perfecto.

Около 30-та минута Спалети реагира, променяйки схемата с топка на 4-3-3 и изнасяйки Весино една идея по-високо пред Валеро. Раниери контрира като върна Пелегрини по-дълбоко и заигра в 4-5-1. Целта очевидно беше да се използва превъзходното движение на Весино в дълбочина и да се създадат пролуки в блока на Рома по фланговете.

Промяната не доведе до особено подобрение обаче. В атаките на Интер все така липсваше достатъчно интензитет и движение, като единствено опасните центрания на Политано създаваха хаос в наказателното поле на Рома.

Началото на второто полувреме беше съпътствано с нова промяна. Спалети бързо изостави 4-3-3 и се върна към 4-2-3-1, като 10 минути след рестарта замени изолирания Наинголан с Икарди и изнесе бековете една идея по-високо, за да предоставят повече широчина на атаките.

Наглед тези размествания не водеха до драстична промяна в играта на “нерадзурите”, но решението на Раниери да издърпа фланговите си състезатели по-дълбоко имаше негативен ефект за Рома. Дзаниоло и Ел Шарауи заиграха почти като хафл-бекове, следвайки движението на бековете на Интер, а Рома на моменти се защитаваше във формат 6-3-1. Тази пасивност изигра лоша шега, след като отборът на Раниери все по-трудно успяваше да задържи топката и да пренася играта в противниковата половина (може би не трябваше да ги мести толкова назад, а). Шок! Ужас! Гол за Интер:

Рома изпадат в ситуация 3-ма срещу 4-ма в собственото си наказателно поле, а Флоренци в ситуация 1 срещу 2-ма на задната греда. Mama mia.

След гола “вълците” отново изнесоха линиите на защита по-високо, около средата на терена, по подобие на първото полувреме. Това позволи по-лесно спечелване на топката и съответно по-големи периоди на притежанието й. Това уби ритъма на мача напълно и до края двата отбора изглеждаха относително доволни с паритета на светлинното табло.

Заключение

Подобрението на Рома продължава. Победа срещу Сампдория и равенство на Сан Сиро означават стабилизиране на позициите в борбата за топ 4 и изоставане от само точка зад Милан, 5 кръга преди края. Най-важното – нищо общо с подобието на игра в защита в първите 3 мача на Раниери начело. Вероятно е приложил стратегията с купуване на пица за целия отбор за всяка чиста мрежа. Или паста, хм. Мда, пак пиша анализ на гладно.

Спалети и Интер също едва ли ще са недоволни. Точка, която малко или повече им бетонира мястото в 3та, съответно и участието в ШЛ. Турболентната атмосфера около отбора и в частност Икарди спомогнаха за един сезон на непостоянство и малко намеци за констатен игрови облик на терена. Вероятността за сериозни промени през лятото изглежда голяма.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s