Предпоследната крачка за Сити към трофея

Понеделнишката вечер ни представи последния домакински мач на Манчестър Сити през сезона – срещу Лестър. Ливърпул отново бяха спечелили своя мач и отново бяха върнали топката в полето на гражданите, които се нуждаеха от задължителен успех. В лагера на Лестър пък беше една фигура с минало именно в редиците на мърсисайдци – Брендън Роджърс. А след загубите от Нюкасъл и Кристъл Палас, и двата водени от бивши наставници на големия съперник през този сезон, навярно Гуардиола искаше да избегне един неприятен хет-трик.

В пресконференцията преди мача си Роджърс направи интересно изказване, което общо беше с идеята, че Сити са страхотни, но играчите им реално нямат много свобода за действие. По-късно в моите писания ще видите и какво е имал предвид. И двата отбора започнаха в обичайното 4-3-3, като малко изненадващо вероятно за Сити започна младокът Фил Фоудън.

Сцената на всеки домакински ( че и не само) мач на Сити вече я знаем добре – много притежание на топката, много триъгълни комбинации по фланговете и опити за намиране на добро позиции за центриране около точката на дузпата, където често чакат 3-4ма играчи. Нещата не се различаваха твърде много и тук. Лестър се бяха прибрали в среден блок във формация 4-5-1, без да опитват да притесняват разиграването на Сити по-високо по терена.

Брендън Роджърс все пак беше взел някои интересни решения за противодействие на един от основните проблеми при защитаването срещу хората на Гуардиола – спирането на комбинациите по флаговете между полузащитник, крило и бек. Тези решения вероятно и бяха нагледния пример за думите му преди мача. Полузащитниците на Лестър Тилеманс и Чао-дри (или Фелайни от Факултета) пазеха полузащинците на Сити Фоудън и Давид Силва персонално. Е, поне във финалната си третина.

Чаодри пази персонално Фоудън, а в далечната страна същото прави и Тилеманс

Това обаче беше факт само за моментите, в които топката навлизаше във финалните 30 метра на терена. През останалото време Лестър се защитаваха с по-зонална ориентация, желаеки да затворят постъпите към центъра и да принудят съперника да подава към фланговете. Мадисън пък стоеше доста близко до Кайл Уокър. Всичко това криеше един основен риск – големите пространства отдясно, където Бернардо Силва необезпокоявано получаваше топката и имаше възможност да играе 1 на 1 с левия бек на Лестър. Имаше и някои вариации, които обаче са дълги за обяснение, така че 1 картинка ще закърпи положението :

Тилеманс излиза, за да посрещне Лапорт, в който момент Оубрайтън се приближава до Силва, за да запази компактността в центъра

Сити се затрудняваха да намерят пролуки, тъй като играчите на Лестър все още бяха доста свежи и изпълняваха своите персонални задачи доста добре. От своя страна, отборът на Роджърс имаше и своите добри моменти с топката. Структурата на Лестър осигуряваше достатъчно стабилно владение на топката в собствената половина, независимо от интензвината преса на домакините. Сити пресираха в 4-3-1-2, като Лестър успя да си осигури числено предимство 4:3, връщайки Чаодри близо до Н‘Диди.

Връщайки се назад Чаодри подсигурява числено предимство, което на свой ред би принудил играч на Сити от по-задни позиции да излезе, за да го пресира, което освобождаваше пространство на други места по терена.

Това принуждаваше 3ката при пресата на Сити да покрива центъра на терена и да оставя възможност за диагонален пас към бековете Чилуел и Перейра, които оставяха непокрити на тъчлиниите. Оубрайтън от дясно се грижеше с позиционирането си да не позволи на Зинченко на напуска зоната си и да пресира. Това доведе до няколко момента, в които Лестър успяха на свой ред да създадат условия за флангови коминации, завършили с няколко блокирани удара.

Сити се скупчват в центъра, за да ограничат пространствата за разиграване, което оставя Перейра от далечната страна съвсем сам.

Второто полувреме не се различаваше твърде много. Времето започваше все повече да притиска Сити, а идеите за намиране на пролуки през блока все още липсваха. Вкарването на Сане на мястото на Фоудън не промени твърде много събитията, като Сити създадоха 1 чисто положение за цялото полувреме.

И точно, когато Джейми Карагър вече подготвяше изявлението си в туитър по повод спъването на Сити и вероятно коронясване на Ливърпул като шампион, се случи едно следвеликденско чудо – 30-метровата ракета на Компани разби цялата отлична работа на Лестър.

Краят на мача се оказа доста хаотичен. Сити вече имаха твърде много нападатели на терена, за да са напълно уверени при отбраната си при продължително владение на Лестър, а гостите нямаха какво да губят. Грешките зачестиха, а за Лестър се появиха Ихеначо, Барнс и Грей. Нервите в редиците на Сити за малко можеше да се окажат фатални, след като Ихеначо именно изпусна златна възможност в 88та минута да вгорчи живота на един цял стадион. Е, май успя по-надалеч да го докара, след като успя да вгорчи настроението на над половин град.

Заключение

Сити извоюваха така ценната победа, която ги доближава на само една от бленуваната 2ра поредна титла. Похвалите обаче категорично отиват за отбора на Лестър, който представи вероятно едно от най-компетентните и солидни дефанзивни представяния за сезона. Късметът им изневери, но пък могат да са задоволени от идеята, че имат чудесен състав и доста добър треньор за следващия сезон.

За Сити остана последно препятствие в лицето на Брайтън. Драмата а сезон 2011/12 може и пък да бъде задмината, или поне повторена в крайна сметка.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s