Малкият Требъл

Първенството в Англия свърши миналата седмица, което драстично понижи избора за мачове, които има смисъл да бъдат анализирани. Скуката на дългото лято предстои, но все пак преди това трябва да се изиграят няколко финала на различните купи из Европа, което ще отложи гладната смърт. Александър Томаш каза вчера, че победите го хранят, а аз за момента се задоволявам и с наличието на някой друг мач за драскане. Ах, живот.

Финалът на ФА къп предоставяше на момчетата на Гуардиола шанс да постигнат пореден рекорд, а именно спечелването на домашен требъл. Сиреч Висшата лига, ФА къп и Купата на Лигата (кое??!?). Опонент беше Уотфорд, който като цяло е един доста приятен и боеспособен отбор с някои интересни играчи и с един нелош треньор. Надявах се на относително завързан мач, оказа се, че само около 40 минути щяха да са интересни, така че вместо пълен анализ днес ще разгледаме само първото полувреме. За мач, завършил 6-0, май и това е много, ама времената са тежки.

Сити започнаха в обичайното 4-3-3, като вероятно единствената по-сериозна изненада беше включването на позабравения Габриел Жезус като централен нападател. Марез също започна отдясно, което не беше честа практика през сезона. Уотфорд залагаха на всичко най-добро. Въпросително беше точно как лондонският клуб смята да се противопостави в защита срещу доминанта в Англия.

Началото на мача ни предложи съвсем явен отговор. Уотфорд се защитаваха формално в 4-5-1, но реално си беше баш едно 6-3-1. Централите полузащитници Дукоре и Хюс имаха персонални задачи да маркират братята съименниците Силва в Сити. Поради обичайно високите позиции халфовете на Сити техните колеги от полузащитата на Уотфорд се присъединяваха на практика към дефанзивната четворка, оформяйки една 6ца отзад. Пред тях Капу, Делофеу и Перейра се приближаваха, за да сформират 3ка в полузащитата, с цел да се ограничи достъпа до центъра.  

Хюс и Дукоре плътно до Силва и Бернардо, докато бековете на Уотфорд имат възможност да бият топката, когато стигне до крилата на Сити (Стърлинг или Марез)

И това в не малка част от полувремето всъщност работеше. Атаките на Сити бяха доста шаблонни, най-често завършващи с пас към Марез, който да се надиграва с левия бек Холебас, който обичайно обачебеше подсигуряван добре и така центранията на алжиреца не завършваха с особени опасности.

Между 10та и 25та минута Уотфорд имаха най-силния си период в двубоя. Наред със стабилните си изяви в отбрана “стършелите“ създадоха и двете най-добри положения в откриващия половин час на финала. Уви – пропуснати.

Грешка на Зинченко след корнер, която предоставя на Уотфорд огромно пространство край тъчлинията, докато Сити не са успяли да се организират. Сериозен пропуск на Делофеу.
Дийни успява да се пребори във въздушното единоборство с Лапорт, което означава поне временно ситуация 5 на 5. Уотфорд азиграват добре, като се стига до блокиран изстрел на Дукоре от около точката на дузпата.

Малък отбор пропуска 2 възможности да поведе срещу далеч по-силен съперник. Тайно се прокрадва един гласец с никога неостаряващата максима “Който не вкарва му вкарват“. Уотфорд опропастиха своите шансове в добрия си период от двубоя, затова пък Сити не закъсняха да ги накажат. Това, разбира се, се случи след 2-3 индивидуални грешки, позволили на Давид Силва да открие резултата в 26та минута.

Минутите в периода 30-40та минута се оказаха пагубни за интригата в двубоя. Голът леко разколеба играчите на Уотфорд, които се оказаха напълно неспособни да изнесат или да задържат топката в този период от срещата. Постепенно започнаха да допускат и грешки при защитаването на пространствата около наказателното си поле, все още афектирни от гола. Неточностите бяха особено видими в действията на Делофеу и Дийни, които допускаха Сити да сменят фронта на атаката си твърде лесно, като не затваряха линиите за пасове. Размазана картинка ( или две) :

Идентични ситуации, при които не биват покрити линиите за пас съответно към Зинченко и Гюндоган. Основни виновници са Делофеу и Дийни, които са по-концентрирани върху идеята за контра атака.

Така се стигна и до втория гол. Бернардо Силва реши да излезе от опеката на Дукоре като се върне по-назад, за да поеме топката. Самият Дукоре сякаш беше учуден от това и вместо да тръгне да скъси дистанцията до португалеца остана твърде далеч от него, наблюдавайки отблизо центрирането към Стърлинг на задна греда. 2-0 и мачът поприключи. Разбира се, предстоеше да стане 6-0, така че лошото тепърва започваше. Но аз съм пич и ще спра до тук, да видите, че поне за около 40 минути мачът не беше толкова безсмислен, колкото показва крайния резултат. Мда, пак беше безсмислен.  

Така Сити спечели домашния требъл. Разбира се, жребиите за 2те купи бяха меко казано благосклонни, така че това едва ли е чак толкова сензационно постижение за отбор с толкова класа и дълбочина в състава. Единствено Челси на финала на Купата на Лигата вероятно беше достатъчно предизвикателство. „Гражданите“ завършват сезона подобаващо, но истината е, че Гуардиола не е дошъл за това в Англия. Целат продължава да е Шампионска лига, а признаците не са твърде обнадеждаващи. Дали това ще се промени през следващия сезон ще зависи и от трансферите на клуба.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s