Двама треньори, същите проблеми – сезонът на Юнайтед

Със завършването на сезона във Англия е време за ретроспекция и обзор на представянето на всеки един от клубовете от тъй наречената “Голяма шестица“. Тъй като 4 от тези отбори все още имат по 1 оставащ двубой ще започнем от Манчестър, където вече се почива. В този материал конкретно ще стане дума за турбулентния (стига с тези чуждици ве!!1!) сезон на Юнайтед и многото проблеми, които имаше и продължава да има в отбора.

Третият сезон на Моуриньо

Жозе Моуриньо и третите сезони начело на един и същ отбор вече традиционно е предупреждение за надвисващи тъмни облаци. И реално нещата тръгнаха в негативна посока още по време на летния трансферен прозорец. Множество спорове между Моу и шефът на Юнайтед Ед Удуърт около евентуалните трансферни цели и бюджета съпътстваха летните месеци. Португалецът очевидно желаеше привличането на флагови футболист с работоспосоност и директност в действията си в нападание (Перишич/Бейл), но това така и не се материализира. В отбора освен това имаше сериозна нужда от подкрепление на бековете, нов централен защитник и в халфовата линия. Юнайтед привлякоха обаче само 2ма – младият бек Диого Дало и полузащитникът Фред от Шахтьор.

Това, разбира се, беше твърде малко като подсилване за отбор, който е завършил втори предния сезон, но реално в големи периоди от сезона си личеше, че има сериозни лимитации и изнемогва. Трудности при изнасянето на топката, продиктувани от липсата на централен защитник, който е достатъчно добър подавач, застаряващи бекове, които вече не допринасят достатъчно в атакуващата фаза, трудности в намирането на баланса в полузащита и съответно изкарването на най-доброто от Погба и т.н. Разбирате накъде бия.

Логично и сезонът започна тромаво и в крайна сметка доведе до уволнението на „Специалния“. Играта на отбора не се беше развила значително. Моуриньо се опита да наложи 4-3-3 като предпочитаната формация, по-рядко залагайки на любимата си 4-2-3-1. В това имаше смисъл от гледна точка на максимизиране на офанзивния потенциал на Погба. Французинът е невероятен талант, който както се видя и на Световното може да се справя отлично и в двойка в средата на терена. В Юнайтед обаче липсва Канте, който да играе редом до Погба, както и не на последно място е срамота да ограничаваш полето на действие на един такъв футболист само в рамките на първите около 70 метра от терена.

Опитът за интеграция на 4-3-3 обаче имаше доста слабости на практика. На първо място Моуриньо предпочиташе да залага на тройка нападатели, които по-скоро да стоят близо един до друг и да комбинират на малки пространства, докато широчина придават бековете. В състава на Юнайтед обаче преобладават друг тип нападатели. Рашфорд и Лукаку предпочитат да търсят топката в дълбочина, зад гърба на противниковата защита, Марсиал е специалист основно в играта 1 на 1 на тъчлинията. Алексис Санчес пък е смесица между двете, като желанието му да задържа топката продължително време и да търси постоянно рискования пас означава, че той също не пасва на тази комбинативна идея.

От своя страна, Погба отново се оказваше относително дълбоко по терена, тъй като проблемите на Юнайтед при граденето на постепенни атаки означава, че техническото качество на французина е незаменимо. Нито един от централните защитници на Юнайтед реално не може да изнася добре на крак, което принуждаваше на Погба буквално да се връща и да върши това сам. Отново, прогрес липсваше и тук.

Всички тези фактори довеждаха до трудности при свързването на играта между полузащита и атака и съответно до доста грешки. А опоненти не се свениха да използват пространствата, оставени от бековете и да създават проблеми. Фото материал нумеро уно :

Юнайтед губи топката в средата на терена, нападателите на Борнемут са достатъчно високо изнесени по терена, че да се възползват от много високите позиции на Шоу и Йънг.

Серията слаби разеултати и непостоянни представяния бяха достатъчни за ръководството на Юнайтед да предприеме крайната мярка. Моуриньо беше уволнен през декември, оставяйки отбора на 6-то място в класирането в Англия и с трудата задача наречена ПСЖ в осминафиналите на ШЛ. На кормилото застана една популярна личност сред феновете – легендата Оле Гунар Солскяер.

Ole’s at the wheel

Всички очакваха, че Солскяер ще дойде само в ролята на временен наставник, докато бъде назначено по-реномирано име. Все пак в треьорската визитка на бившия нападател личаха единствено изпадане с Кардиф и шампионска титла с Мьолде в Норвегия. (*Тишина в залата) Изненадите обаче тепърва предстояха.

Оле започна с феноменална серия от победи и отлични резултати, след които Юнайтед се оказа на четвъртфиналите в Шампионска лига и едва на 1-2 точки от топ 4 в първенството. Шефовете на Юнайтед очевидно бяха толкова сигурни в показаното от норвежеца, че не се и замилиха да го назначат за постоянно, веднага след знаменитата вечер в Париж.

Всичко е розово и супер, а Оле е новият Гуардиола значи, нали? Еееми, не баш. Реално погледнато голяма част от добрата форма на Юнайтед в началото се дължеше на свежия полъх норвежки въздух, който Солскяер донесе със себе си след назначението. Играчите обожаваха атакуващото 4-4-2 диамант (4-3-1-2), с което Юнайтед заиграха, в сравнение с налаганите ограничения от Моуриньо и спечелиха първите си 8 мача при новия треньор. Погба изглеждаше свободен от „злия тиранин“ Моуриньо, а феновете приемаха с въодушевление завръщането на стила с висок интензитет и много голове на „Олд Трафорд“.

Както се казва многото хубаво никога не е на хубаво. На първо място високият интензитет, който включваше постоянна преса, динамика в изграждането на атаките и много агресия във финалната третина, започна да дава своето негативно отражение физически. Моуриньо традиционно е познат като треньор, който не желае отборите му да тичат твърде много, запазвайки им силите, за да могат да произвеждат най-добрия си интензитет в контратакуващата фаза на играта. Рязкото преминаване от такъв стил към висока преса и постоянни спринтове по средата на сезона, без адекватна предсезонна подготовка, е меко казано неразумно. Логично и лазаретът на „червените дяволи“ се напълни с контузени.

От друга страна, проблемите на Юнайтед чисто индивидуално и структурно не изчезнаха. Солскяер заложи на изнасяне на топката, което отново да минава основно през Погба, като бековете бяха изнесени още по-високо, давайки ширина на нападенията. Това даваше възможност за наличие а много хора между линиите и играчи, които да търсят топката в дълбочина. Именно това ултра нападателно изнасяне на топката щеше да се окаже обаче и Ахилесова пета за отбора:

Както се вижда и на картината, Погба се връща назад, за да получи от централните защитници, като изнасянето минава през него + Матич. Бековете са по-нагоре по терена, почти извън кадър. Евентуална загуба на топката в подобна зона веднага означава много празно пространство.
Секунди по-късно топката е загубена в централната зона и бековете на Юнайтед не са в позиция, за да покрият зоните си. В този случай Лестър не се възползваха, но доста други отбори успяха в подобни сценарии.

Общо взето тези проблеми се виждаха в почти всеки двубой на Юнайтед. Когато играта на Погба не спореше добрите идеи при изнасянето на топката бяха малко. Освен това можеха да се зададат сериозни въпроси около начина, по който отбора на Солскяер се защитава в блок. По принцип един от основните проблеми при защитата с формация 4-3-1-2 е оголеното пространство по франговете, за сметка на голямото насищане в центъра на терена. Дълга тема която ще обсъдим в отделен материал. На кратко има два варианта да се защиташ с такава формация – или да си оставиш атакуващите футболисти високо, с цел осигуряване на по-добра стартова позиция при контраатки, оставяйки само 7 играчи в защита, или много дълбоко разположение на целия състав и малко хора в нападение.

Оле избра второто. Което всъщност по своему изглеждаше доста нетипично за отбор от калибъра на Юнайтед да се защитава с нещо доста наподобяващо на 6-3-1. Още фотоси:

Лингард (долу, номер 14) и Марсиал (горе) се прибират максимално дълбоко, за да посволят на четворката в защита да стои максимално компактно, на възможно най-малки разстояния помежду си,

Така Юнайтед имаха по-малко изгледи за организираето на по-добри контратакуващи действия, поради изключително дълбокото разположение на целия отбор. В допълнение този компонент от играта допринесе и за увеличаването на тичането. Повече разстояние до вратата = по-голяма дистанция за преодоляване, най-често на спринт = повече контузии.

Всички тези проблеми си бяха налице и по време на първите 15 мача на Солскяер, но индивидуалното качество на хора като Погба, Рашфорд и Де Хеа, както и огромната доза късмет (онзи мач с ПСЖ, някой?) прикриваха доста добре слабостите. Не за дълго, защото веднага след тази серия и официалното назначение на Оле, Юнайтед спечели едва 2 от 12 мача, отпадна безславно на четвъртфиналите в ШЛ и завърши на 6-то място в първенството, пак извън Шампионската лига и догодина. Може би, само може би, даването на договор на норвежеца преди края на сезона не беше твърде мъдро?

Изводи и очаквания за бъдещето

Един от главните изводи, който всъщност може да се извлече на първо време е, че Моуриньо всъщност не беше далеч от истината, когато даваше своята оценка за състава на „червените дяволи“. Лимитациите в кадрови план си остават същите и при неговия наследник – централните защитници все още не могат да подават, все още трудно се справят в изнесена високо линия на защитата; бековете все още имат сериозни лимитации и в двете фази на играта и е зона, нуждаеща се от подсилване; в халфовата линия липсва баланс, а Матич остарява; в нападение, въпреки относително добрите опции, постоянството в играта на нападателите липсва. Не малко от проблемите също така бяха такива, които ръководството отказа да адресира.

Какво чака Юнайтед през следващия сезон? Трудно да се каже, но максимумът ще е борбата за топ 4, това поне е предизвестено. Задачата пред Солскяер е сложна от много гледни точки, не на последно място поради малката подробност, че самият той тепърва има да доказва, че има способностите да е постоянен мениджър в клуб от ранга на Юнайтед. Представянията игрово така и не се подобриха с течение на сезона, а даже обратното. Дали норвежецът има авторитета да се справи със съблекалнята и да привлече големи имена също предстои да се разбере.

Все пак за Оле има едно оправдание, което да му спечели време до началото на сезона. Налаганият от него високо интензивен футбол беше в пълен разрез с налаганото от Моуриньо и може да се каже, че в известна степен това попречи на Юнайтед да задържи поне нивото на атакуващата си игра към края на първенството. Предсезонната подготовка, вече водена от самият Солскяер, би трябвало да позволи за постигането на кондиционно ниво според неговите изисквания, което би помогнало в немалка степен.  Общо взето много въпросителни и неизвестни след поредния не особено бляскъв сезон в пост-Фърги ерата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s