Английският финал на испанска земя

Дойде и тъжният момент да закрием официално изминаващия футболен сезон (клубният сезон поне). В предверието на топлите месеци оставаше само една малка, незначителна формалност да се уточни – кой ще замести Реал Мадрид като властелин на Европа. Английски финал между Ливърпул и Тотнъм щеше да излъчи първенеца, завършвайки една безапелационна година за английския клубен футбол.

Двата отбора всъщност имаха аааадски много време да се подготвят за този мач, като от последните им двубои във Висшата лига бяха изминали 3 седмици. Доста време за отдих, леко презареждане и интензивна подготовка за сблъсъка. Също и доста време, през което се поизлиза от игрови ритъм. Въпреки това Маурисио Почетино и Клоп са били достатъчно доволни, че имаха на разположение всички свои ключови играчи. Аржентинецът се възполва, започвайки с Хари (x2) в стратовия състав – Кейн и Уинкс. Клоп пък имаше на разположение Роберто Фирмино, който водеше нападението на мърсисайдци.

Няма и 30 секунди след началото на мача и преди още даже бирата да са сервирали, дойде и първият и вероятно най-основополагащ за всичките му драсканици оттук насетне момент. Ливърпул получиха дузпа след отсъдена игра с ръка на Сисоко. Нямам идея дали реално беше дузпа или не, но хората, които са по-запознати от мен за съдийството казват, че е, така че приемам без бой. Салах вкара, макар и с далеч не най-перфектното изпълнение, като хвърли трибуните в екстаз (както и много литри бира във въздуха).

Това до голяма степен определи и игровия облик на двата състава за следващите поне 70-на минути. Ливърпул се опитаха да пресират в първите 15-20 минути на мача, но хората на Клоп усетиха бързо, че това днес няма да им донесе голям успех. Почетино беше използвал стретагията от второто полувреме на последния мач между отборите – победата с 2-1 за Ливърпул на Анфийлд. Тогава на полувремето Тотнъм заиграха в схема 4-2-3-1, успявайки в множество случаи да разиграят на крак през пресата на червените, доминирайки тотално остатъка от двубоя. Тук стратегията беше същата по отношение на изнасянето на топката от шпорите :

При пресата Ливърпул на практика изпраща 5ма играчи, всеки персонално да пази играч на Тотнъм. Това скупчване на играчи в центъра обаче оставя много голямо пространство за бековете Роуз и Трипиър да получат топката.
Друг проблем за Ливърпул – коридорите между тройката Фирмино, Мане и Салах, през които топката намираше халфовете Сисоко и Уинкс. Тази постройка отново принуждаваше халфовете на Ливърпул да излязат нагоре по терена и да пресират, оставяйки както пространство за бековете на Тотнъм, така и Фабиньо в ситуация 1 на 2ма срещу Ериксен и Али в чести случаи.

Поради тези причини Клоп пое доста по-премерения подход – една доста позиционна преса от тримата напдатели и доста по-изчакваща позиция от халфовете. Общо взето Ливърпул предоставиха по този начин топката в големи периоди на Тотнъм, което пък пообърка вероятно и намеренията на Почетино. Сисоко и Уинкс като двойка полузащитници вероятно бяха избрани точно поради умението си да се обръщат с топката при противникова преса, способността да дриблират с нея (най-вече Сисоко), както и бързото раздаване на топката нагоре по терена. При по-дълбокото разположение на мърсисайдци те вече имаха много повече време с топката и трябваше да намират пасове между линиите на съперника. Греда.

Халфовете на Тотнъм показаха неумението си срещу компактно построени защити, като отговорността падна върху централните защитници да намират решителните пасове. Ливърпул обаче стоеше добре, като само в редки случаи играчите в бяло намираха пролуки между противниковите линии. Още през първото полувреме обаче си личеше неефективността в действията на нападателите на Тотнъм, които се поддаваха на напрежението и прибързваха твърде често във финалната третина на съперника. Момчетата на Клоп пък бяха добре организирани, но пък, от своя страна, също толкова неефективни при контраатките си. Патова ситуация.

Първите 20 минути на второто полувреме не донесоха голяма промяна в развитието на двубоя. Притежанието на топката беше доста по-изравнено, като събитията основно се развиваха на контраатака. Нападателите на Тотнъм обаче имаха твърде противоречива вечер, редувайки някой чудесни комбинации на малки пространства с неточни решения и лоши изпълнения при финалния пас/завършващ удар. Почетно споменаване и на Трипиър, който успя да опропасти половин дузина чудесни позиции за центрирания.

Около 70-та минута Почетино вкара Лукас Моура, като премести Ериксен до Сисоко, с надеждата, че датчанинът ще е по-пробивен с пасовете си от Уинкс, както и че Моура отново ще се окаже ключов със своята динамика и директност. В тези минути пасовете на шпорите между противниковите линии потръгна малко по-добре, като Моура успяваше добре да свързва атаките. Клоп реагира, виждайки, че Салах от дясната страна вършеше все по-малко дефанзивна работа. Схемата беше променена на 4-4-2, като египтянинът заигра до Дивок Ориги.

Червените се прибраха изключително дълбоко, като Сон, Моура и Али успяваха да получат топката между линиите и да дриблират с лице към вратата на Алисон. Неточните отигравания и 2-3 добри намеси на бразилския страж обаче запазиха статуквото. И както по принцип повелява традицията, точно в момента на натиск на Тотнъм Ливърпул довършиха делото. Култовият герой Дивок Ориги отбеляза за Game. Set. Match насред Wanda Nara Metropolitano.

Заключение

Щастие от седми опит за Клоп. Е, от трети път във финали в ШЛ. Представянето беше достатъчно добро, за да се постигне заветната цел, най-вече в защитен план, където неговите играчи успяваха в по-голямата част от двубоя да контролират събитията. Така вече е осигурена шестата Купа с големи уши, за да се завърши един от най-добрите сезони в историята на клуба като цяло. Последната цел пред германския специалист се казва Висшата лига, където обаче на този етап конкуренцията на Сити ще е доста трудно пробиваема. За тази цел още 2-3 попълнения вероятно няма да са излишни.

Разочарованието остава за Тотнъм и Почетино. Аржентинецът всъщност беше подготвил отлично отбора си за мача в тактически план, но късметът и неточностите във завършващата фаза го разделиха от знаменита победа, Великолепното достигане до финала само по себе си е епично постижение, имайки предвид огромнате разлика в похарчените пари спрямо по-голямата част от конкуренцията за трофея. Струва ми се, че за Тотнъм догодина целта трябва да е генерално връщане към едно по-високо ниво генерално. Инвестициите са задължителни, защото пробоините в полузащитата и на бековете през този сезон принудиха Почетино да върши чудеса от храброст, за да докара отбора до топ 4 + финала. Без допълнителна класа това чудо вероятно няма да бъде повторено и догодина, а и самият аржентинец няма да си го причини.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s