Ода за Почетино (част 2)

Преди около месец и половина драснах първата част на тази (не) литературна творба, посветена на Маурицио Почетино. В патетичен тон обхванах постиженията на аржентинеца, с които той успя да направи Тотнъм регулярен участник в голямата четворка в Англия и отдалечи отбора от ежегодишните неуспехи към постигането на тази цел. Е, по между другото успява и вече 3 сезона подред да завършва пред вечния враг Арсенал. Момчетата на Поч даже стигнаха и до финал в ШЛ.

Надявах се доста по-скоро да стигна до написването на втората част на одата, но музата и времето не бяха с мен. След тази кратка ретроспекция да преминем към днешната тема – кои са присъщите за футбола на Почетино принципи, на които той много рядко, ако въобще, изневерява.

Резултат с изображение за mauricio pochettino best pics

Интензитет

Добре известно е, че Поч е един от най-видните последователи на идеите на друга легенда на аржентинската треньорска професия – Лудият Марсело Биелса. Това влияние се усеща в много аспекти от работата треньора на Тотнъм, но особено силно се набива на очи манията към постигането на максимален интензитет в действията на отбора си с и без топка. Този основополагащ принцип води аржентинеца в почти всяко едно негово решение – както в начина, по който отборът му се защитава, така и в начина, по който той напада.

Какво трябва аджеба да рабираме под интензитет? В този случай, общо взето, ще го обобщим като желанието на Почетино всичко да се върши бързо, динамично, с непрестанно движение с и без топката, давайки възможно най-малко време за реакция на съперника. Цялата тази магия изисква невероятни нива на физическа подготовка. Стилът на Тотнъм е изпълнен с кратки спринтове, независимо дали при търсенето на пространство, в което да се получи топката или пък при агресивната преса, за да бъде тя отнета.

В последните няколко години нуждата от подобен интензитет се усеща като обща тенденция във футбола, особено в английския. Именно Почетино е един от треньорите, които с появата си на английския хоризонт чувствително вдигнаха изискванията и към останалите отбори със своите рядко виждани енергийни нива. Това беше видно още по време на краткия престой в Саутхемптън, след което и пр шпорите. Самото наблюдаване на отборите на аржентинеца е изморително, толкова високо е нивото на работоспособността на състезателите му.

Преса

Интензитетът е главният принцип, според който се ръководят и всички останали. А за къде ще е цялото това високо-интензивно тичане без агресивна преса? През последните сезони това е и едно от най-силните оръжия за момчетата на Почетино.

Независимо дали при контра-преса след загубена топка, или при изнасяне на топката на крак от съперника, аржентинецът и неговия отбор използват този приом с една основна мисъл. Целта е принуждаване на съперника да изрита топката безцелно напред, където защитниците и полузащитниците да я укротят и да дадат начало на нов период на притежание, съответно ново нападение за Тотнъм. Тук се изразява и една от основните разлики в сравнение с някои колеги на Почетино (ахъм, Клоп, ахъм). Докато германецът предпочита топката да бъде спечелена в близост до противниковата врата, аржентинецът има за основна цел разрушаването на противниковите атаки и възвръщането на топката.

Принципът е видим тук. Играчите на Тотнъм в близост до топката оказват напрежение, докато останалите са в позиции да покриват линиите за пасове към съотборниците на човека с топката. Така остават твърде малко опции освен изчистването на посоки и притежание за Тотнъм.

Този начин на игра не може да се постигне без необходимия интензитет. Почетино със  сигурност е накарал играчите си да са напълно отдадени на тази идея. Изводът е очебиен, като се изисква само да се наблюдава агресията и настървеността, с която неговите състезатели пресират, за да си възвърнат топката. Голяма заслуга за успешната преса обаче има и следващият важен принцип в стратегията на Поч.

Множество играчи между противниковите линии

Едно от най-силните оръжия в играта на Тотнъм при Почетино с топката се изразява в бързите комбинации на малки разстояния между линиите на съперниците. Аржентинският треньор иска атакуващите му играчи да стоят близко помежду си, между защитните линии на противника, създавайки по този начин огромни трудности за опонентите да спрат вертикалните пасове, идващи от централните защитници или полузащитниците. Акцентът пада върху бързи ротации между нападателите, игра с по 1-2 докосвания и много точен синхрон в движенията.

Под ръководството на Почетино Тотнъм постоянно има по 3-4ма играчи между линиите на съперника. По този начин и възможностите за намиране на продължение за атаките на отбора във финалната третина се увеличават. В лицето на Али, Кейн, Сон, Ериксен и Моура шпорите имат играчи, които едновременно могат да взаимодействат на малки пространства, както и да атакуват дълбочината на терена с движението си отвъд дефанзивната линия на опонента.

Многото играчи между линиите принуждават полузащитниците и защитниците на Уотфорд да се приближат максимално към центъра, за да не позволят да мине паса или даже и да мине да не позволят нападателите да се обърнат с топката в крака. Това е и моментът, в който бековете на Тотнъм получават възможност да атакуват външните пространства, както прави Трипиър в горната част на снимката.

Многото играчи в предни позиции дава и още една възможност за създаване на проблеми за съперника. В играта на Тотнъм под ръководството на Почетино бековете са основните отговорници за придаването на широчина в атаките и най-вече това важи за момента, в който топката достигне до финалната третина.

Стигне ли топката в краката на нападател на Тотнъм в последните 30-40 метра на терена, това е сигнал за бековете да спринтират напред и да чакат пас в максимално висока позиция по терена ( около наказателното поле).

Чрез тази координация на движенията Почетино цели да позволи на играчите си най-добрите възможни условия за застрашаването на противниковата врата по още един начин – насищане на наказателното поле. Когато топката стигне до някой от бековете в позиция за центриране, нападателите на шпорите вече масирано налитат, за да посрещнат евентуалното центриране. Пласирането на 3-4ма играчи в наказателното означава, че съперникът не рядко се оказва в числено изоставане пред собствената си врата. Par example:

Ситуация 4ма срещу 3ма в наказателното поле на Уулвс. Ламела и Кейн атакуват първата греда, отвличайки вниманието и на тримата централни защитници, което оставя Лукас Моура в позиция за необезпокояван удар с глава на задната греда. Golazo.

Вече споменах, че освен интензитета има и друг елемент, който спомага за ефективната преса на Тотнъм. Барабани…….. Мда именно това струпване на нападатели на малки разстояния в противниковата финална третина. Ако топката бъде загубена в тази зона на терена за противника става изключително сложно да изнесе ефективно. Резултатът е изритване на топката напред, където Вертонген и Алдервейрелд обират дуелите и започват наново нападенията.  

Адаптивност и тактическа гъвкавост

Горните принципи са относително постоянна константа за Поч. Това, което обаче трудно може да бъде разгадано, е на каква тактическа система аржентинецът ще заложи в отделните мачове. По време на вече 5-годишния престой на специалиста в Северен Лондон отборът му еволюира с всеки следващ сезон. Независимо дали тази еволюция се дължеше на принуда, или собствено желание, Тотнъм е един от малкото отбори в света, които притежават в тактическия си репертоар отработеното изпълнение на поне 3-4 различни системи.

Дали това ще е 4-2-3-1, 4-3-1-2, или някаква разновидност на схема с трима централни бранители, играчите на Почетино могат във всеки даден момент да се нагодят към ситуацията с промяна в игровия си облик. Тези метаморфози бяха често срещани включително и през изминалия сезон и направиха анализа на отбора изключително сложен за съперника.

Адаптивността обаче в не малка степен е и продиктувана от опитите на аржентинеца да прикрие кадровите слабости в своя състав. През целия си престой начело на отбора Почетино работи с полузащитници, които имат своите големи лимитации. Кои в дефанзивен план, кои в офанзивен, тези пробойни са явни, най-вече през последните 2 сезона. Към това трябва да се прибави и зоната на бековете, където Бен Дейвис и Киърън Трипиър не са от класата на често контузения Дани Роуз и напусналия Кайл Уолкер.

Именно тези недостатъци и не особено щедрата кесия на Даниел Леви доведоха до някои решения като честото използване на схеми с трима централни бранители, както и диамантено 4-4-2 (4-3-1-2) през изминалия сезон. Общото и в двете постройки е, че целяха да заличат влиянието от факта, че полузащитниците на Тотнъм не са от най-прогресивни подавачи (което не значи, че са лоши играчи).

Изполването на 4-3-1-2 позволяваше на Кристиян Ериксен да помага в градежа на атаките от по-дълбока позиция. Използването на 3-5-2 и 3-4-1-2 пък позволяваше наличието на трима централни защитници, които да създават числено превъзходство в тази част на терена. Не на последно място компенсирането дойде от директния стил, включващ много топки в дълбочина към нападателите. Хора като Сон, Моура, Кейн и Али са сред най-добрите в света по отношение на движението без топка и винаги търсеха този тип пас зад гърба на защитата. Индивидуалната им класа пък довършваше започнатото.

Резултат с изображение за mauricio pochettino best pics

Заключение

От горенаписаното май заключението е просто – Поч е бая добър треньор в общо взето всички аспекти на професията. Постиженията през изминалия сезон не бива да се приемат на шега. Без нито едно лятно попълнение аржентинецът докара отбора в четворката в Англия и стигна до финал в Шампионската лига, който в доста други случаи можеше и даже да завърши с приказен резултат. Не се получи, но явно самият Почетино желае да продължи започнатото и да намеси шпорите още веднъж в битката за големите трофеи.

Тук вече идва ролята на клубното ръководство и по-конкретно на Даниел Леви. Построяването на нов стадион непременно ще означава временно намаляване на финансовата мощ на отбора, но при положение, че вече 18 месеца не е акостирал нов играч някой лев все трябва да намира. Само с помощта на (доста) финикийски знаци може да дойде и евентуалното стопяване на внушителната разлика с хегемоните от изминалия сезон Манчестър Сити и Ливърпул (само някакви си 25 точки, нищо работа).

Spend, spend, spend (това май и за един друг севернолондонски клуб важи).

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s