Трансферната фиеста – кой се нуждае от кого?

В разгара сме на лятото и това е видно даже и да се абстрахираме от календара пред себе си – 30-градусови жеги се превръщат в поройни дъждове в рамките на 10 минути, бирата се разлива, а футболните първенства са твърдо в отпуск. Някои от звездите на топ отборите отморяват по плажовете други се потят по терените на Африка и Южна Америка. През това време клубните шефове се потят на масите за преговори, за да осигурят реализацията на най-новите мултимилионни трансфери за своите отбори.

Е, разбирате накъде бия – трансферният прозорец е превзел вниманието. И какъв по-добър момент от този да погледнем от какво се нуждаят топ клубовете, за да вдигнат своето ниво? Мързи ме, така че ще се спрем само в Англия, за да видим какво е положението при тимовете от Голямата шестица на Висшата лига.

Манчестър Сити

Карайки поред на класирането, ще започнем от шампионите. Отборът на Пеп Гуардиола е изградил очевидно един доста печеливш и ефективен стил на игра в местното първенство. Две поредни титли, 198 точки в два сезона и още куп покорени рекорди. “Че какво друго им трябва, всичко си им е точно“! Почти.

Мъките на Сити не са в Англия, а по-скоро в Шампионската лига. Ново отпадане преди полуфиналната фаза, въпреки очевидните футболни достойнства на отбора. Вероятно за това роля изиграва и насочеността на Гуардиола към доминация в първенството. Стилът на игра, изградената система и интегрираните играчи в нея доставят перфектната основа за константност в представянията всяка седмица. Сити са изключителни в преборването на дълбоко окопани защитни линии, което е начин на игра на почти всички отбори в дивизията, с малки изключения. Еднотипността на опоненти се оказва и проблем в ключовите етапи на ШЛ.

Зона от терена, в която Сити очевидно се нуждае от различен подход по време на големите европейски двубой, е полузащитата. Играта с 2 типични 10ки, креативни играчи, пред самотния Фернандиньо не е съществен проблем при владение на топката в над 70% от времето. Проблемът идва, когато съперниците са на същото техническо ниво и имат възможност самите да организират продължителни атаки. Играчи като Бернардо, Де Бройне и Силва очевидно са способни да пресират, за да си възвърнат топката, но им липсват изградените защитни инстинкти за моменти, в които отборът трябва да се защитава в блок. Освен това, бидейки играчи с подчертано нападателни функции, те са по-склонни да търсят решителния пас в предни позиции, вместо да се опитат в отделни моменти да успокояват темпото, когато се налага.

Решението изглежда прозаично – привличане на халф, който да доставя повече солидност и в двете фази на играта. Общо взето някой, който във важните моменти ще търси топката и ще придава повече баланс между сигурността и търсенето на пробивния пас. Въздържам се от посочването на конкретни имена, защото това би отнело изглеждането на санитарен минимум от 7-8 мача на играча.

Отделно позицията на ляв бек изглежда като слабо звено – честите контузии на Бенжамен Менди доста пообъркаха плановете на Гуардиола. Ако сме прекалено взискателни може да се помисли и за подсиване на опциите за централен нападател, но май ставам алчен.

Резултат с изображение за Пеп Гуардиола манчестър сити

Ливърпул

Юрген Клоп определено улучи в 10та с молебените за здраве през изминалата кампания. Почти нито един от основните му 14-15 титуляри нее бе трайно контузен и в пълна степен това важеше за незаменимото трио отпред. Тук е редно да се зададе въпроса можем ли да очакваме Фирмино, Мане и Салах да изиграят във втори пореден сезон да изиграят по над 95% от възможните мачове?

Да не съм лош пророк, но ще е медицинско чудо. Ясно е, че нуждата от една класна опция в нападение, която по възможност да може да играе на мястото на всеки един от тримата, е голяма. Футболист, който да може, както да комбинира между линиите, така и да търси топката постоянно зад гърба на защитата на съперниците. Разбира се, способен да допринесе поне с около 20 гола и асистенции във всички турнири. Смея да твърдя това трябва да е приоритет номер 1 за германеца и щаба му.

В зависимост от намеренията на Клоп за евентуални промени в системата на Ливърпул може да се помисли за съзидателен халф в последната третина на терена. Завърщането на Окслейд-Чембърлейн потенциално решава този казус, но вече зависи и какво е състоянието на коляното на англичанина. Наби Кейта първоначално се смяташе, че може да изпълнява тази роля на най-високо изнесения от тройката полузащитници, но първият му сезон в клуба донесе доста съмнения в това отношения. По-скоро бих предположил, че Кейта ще бъде доста по-ефективен малко по-дълбоко по терена за бъдеще.

Проблемите на Джо Гомез с чести травми и възможното напускане на Деян Ловрен е вероятно да накара ръководството на мърсисайдци да погледне и към поста на централен защитник. При запазване на сегашното ядро обаче тази зона изглежда като такава с относително нисък приоритет.

Резултат с изображение за Юрген Клоп ливърпул

Челси

Тук май трябва да уточним, че освен ако Челси не си уредят отсрочка на наказанието за лишаване от трансфери до поне зимата настоящите ми писания ще са били загуба на 15 минути. Но да приемем, че Роман Абрамович и Фифа ще постигнат някаква уговорка.

Маурицио Сари си тръгна в посока Юве, а за заместник се гласи легендата Франк Лампард. Откровено казано не мога да коментирам дали това би бил рискован ход или всъщност Лампард си е добър мениджър. Шестото място в Дарби Каунти звучи добре на хартия, но на практика не съм гледал повече от един техен мач през изминалия сезон. Всички тези неизвестни теореми правят отгатването на трансферните намерения на клуба по-трудно отколкото да отгатнеш дали ще ти трябва чадър в София тези дни.

Затова ще погледнем обективно какво е положение. Започваме от опциите в нападение и виждаме, че Азар е вече в бяло, а за мястото на нападател за моменти май само Жиру и евентуално забравения Батчуай са налични. Игуаин по-вероятно няма да бъде закупуван. Както и да го погледнем нов първи избор в атаката на Челси е нужен. Няма да е излишно и да се помисли за някой външен нападател, независимо от пристигането на Кристиян Пулишич, който трябва да си призная ми е леко енигма.

Халфовата линия също в някаква степен е проблематична. Наемът на Ковачич свърши, Жоржиньо показа изключително много слабости през изминалия сезон и генерално ми е трудно да повярвам, че той отговаря на стандартите за дефанзивен полузащитник във Висшата лига. Рубен Лофтъс Чийк показа някои интересни неща в края на сезона и е доста вероятно да бъде по-основна фигура през идната кампания. Канте си е Канте.

Инвестиция в дефанзивен полузащитник няма да е лоша идея. Канте нагледно показа, че и в двойка и в тройка може да се справя на необходимото ниво, а Лофтъс Чийк представлява интересна опция за най-съзидателния халф. Заместването на Жоржиньо на този етап вероятно ще позволи за наличието на достатъчно качество и баланс в средната част за Челси.

Минаваме и към защитата, където нещата изглеждат относително по-хармонични. Рюдигер, Луиз, Зума и Кристенсен звучи като не лош квартет, който да се бори за местата в центъра на отбраната. Със сигурност и с и без трансферно ембарго тук нещата няма да са катастрофални.

Зоната на бековете, от своя страна, изглежда по-проблематична. Азпиликуета, макар и един много дбър защитник, който изпълнява много добре ролята на дефанзивен бек, както и е способен да играе като десен централен защитник в схема с трима централни, в крайна сметка не е чак толкова опасен във финалната третина. До голяма степен предпочитанията на новия треньор за тази зона ще определят дали ще е нужен нов играч. От другата страна, Алонсо и Емерсон се борят за титулярното място на левия бек. От Емерсон имам твърде малко впечатления, а Алонсо е доста нестандартен бек. Може да се помисли за подсилване определено, но надали ще е в горната част на приоритетите на отбора.

Резултат с изображение за лампард дарби каунти

Тотнъм

Минаха 18 месеца от последния трансфер на Тотнъм, затова и тук хипотетичните предположения май са опасна работа, но може поне да пробваме и да видим дали Даниел Леви е в настроение това лято. Съставът на шпорите всъщност далеч няма нужда от кардинални промени. Широк набор от опции в нападение и в защита и достатъчно качество сред тези опции. Пропускам обаче средата на терена с причина.

Проблемите на Тотнъм през изминалия сезон бяха главно поради кадровите проблеми в халфовата линия. Уаниама и Дайер бяха постоянно контузени, Муса Дембеле замина за Китай. Именно около тримата споменати всъщност се градеше и стабилността в полузащитата през предхождащите 2 сезона. Това принуди и Почетино да зареже 4-2-3-1 и да премине към едно много атакуващо, но и относително хаотично 4-3-1-2. Контролът беше оставен на заден план за сметка на диреткността, хаоса и динамиката. Все пак тройката в средата на терена беше съставена от Ериксен, Сисоко и Уинкс, нито един от тримата нямащ същински защитни инстинкти. В случая на Уинкс и атлетическите данни му пречат в тази насока.

Да приемем, че Тотнъм няма да изиграе втори пореден такъв сезон, в който нито Дайер, нито Уаниама да не са на линия за толкова големи периоди от време. Необходимостта от привличането на градивен халф си остава. Тук главно става въпрос за играч, който може да се нагърби с изнасянето на топката, който умее да подава, да излиза от преса и да може да дриблира. Иначе казано един еволюирал Дембеле, който умееше частта с дрибъла и излизането от преса, но не и да подава чак толкова добре. Спекулира се усилено за Танги Н‘Домбеле от Лион и от това, което съм виждал, бих казал, че било той и единствено попълнение през лятото тактчиеската гъвкавост и качеството в полузащитата ще се увеличи неимоверно.

Все пак не би било зле да се мисли в посока нов десен бек. Трипиър не е от класата на Кайл Уокър и от това не малко страдаха Тотнъм напоследък. Серж Орие пък очевидно се затруднява да произнася думата професионализъм. В нападателен план може да се помисли за привличането на допълнителен креативен играч, който да поотмени (замени?) Кристиян Ериксен. Даниел Леви се намръщи, така че ще спра със списъка до тук.

Резултат с изображение за Почетино

Арсенал

Първият сезон на Емери беше противоречив и свързан с доста приливи и отливи. Ако едно нещо обаче се разбра със сигурност е, че от вода вино не става, е, извън библейските сюжети. Арсенал определено има нужда от попълнения, лично аз ги докарах до около 6-7 нужни. Това със сигурност няма да стане в рамките на един прозорец, особено вземайки предвид относително ограничения бюджет. Не вярвам всъщност, че той е само 45 милиона, но и със сигурност не е 150. Да видим тогава кои са особено спешните покупки.

Започваме от защитата, където положението е страшничко. Централен защитник, който да доминира във въздушните единоборства ще е голям напредък, защото в този аспект нито един от настоящите бранители на отбора не се представя твърде добре. Ще е препоръчително и да може да борави добре с топката в крака, защото Емери през изминалия сезон загатна за желанието си да изнася на крак. Е, поне до момента, в който изгледа 5-6 мача на Мустафи отблизо.

Продължаваме със защитната линия и по-конкретно позицията на ляв бранител. Колашинац откровено казано е доста посредствен във всичко отвъд намирането на добри позиции за центриране и понякога самото изпълнение на центрирането. Играта 1 на 1 в защита, подаването и способността да се освобождава при преса на тъчлинията отсъстват. Начо Монреал пък вече е загубил голяма част от остротата и скоростта си и е доста по-подходящ за ролята на ляв централен братнител в схема с трима такива отзад. Млад, експлозивен бек, който да може да помага както в изнасянето на топката, така и в завършващата фаза е абсолютно необходим.

Халфовата линия няма да откаже обновяване също. Джака и Торейра като двойка имаха своите доста добри мачове, но генерално и при двамата има доста лимитации. Подобно на Тотнъм и в Арсенал е нужен един халф, който да дирижира граденето на атаките с пасове, дрибъл, устойчивост под натиск и динамика в действията.

В нападение определено трябват още голове. Обамеянг и Лаказет поеха цялата тежест върху себе си през изминалия сезон и се справих прилично. Проблемът е, че чисто стратегически да играеш с Лаказет, Обамеянг и Йозил всеки мач е трудно – нито един не върши много работа в защита. Решението ще е привличането на един динамичен флагови играч, който да замести Лаказет в състава, репликирайки приблизително неговия краен продукт пред противниковата врата.

Резултат с изображение за Унай Емер

Манчестър Юнайтед

Престоят на Оле Гунар Солскяер начело на отбора ме затруднява с това да предвидя точно какъв ще е игровия облик и предпочитаната през следващия сезон система на игра. Единственото, за което съм сигурен е, че Оле предпочита високия интензитет и динамиката. Как това ще бъде структурирано на терена обаче за мен е тъмна Индия.

Все пак обаче има позиции в отбора, които се нуждаят от подобрение, независимо от предпочитанията на норвежеца. Центърът на защита изглежда като такава зона. Вечно контузеният Ерик Бай е с неясен статут, а Линдельоф и Смоулинг имат своите силни моменти, примесени с някои доста катастрофални. Играчи, които се нуждаят от определена протекция. Явно е време да се погледне към привличането изявено име, което да вдигне цялостното ниво и на играещите около себе си. Става въпрос за защитник, който да не се притеснява да играе във по-високо изнесена линия на защитата,  да изнася добре и да доминира в дуелите. Скъпичко удоволствие ще е.

Зоната на десния бек за мен изглежда проблематична. Йънг и Валенсия имат нужда от подмяна, а Диего Дало имаше някои проблясъци, но все още не съм убеден дали с оглед на физическите му данни (височината най-вече) ще може да предложи необходимата експлозивност и заплаха във финалната третина.

В полузащита хаосът изглежда голям. Ерера отиде в ПСЖ, Матич лека полека ще залязва, оставяйки единствено Погба, за който пък се спекулира, че желае да се върне в Юве. Тук отново много ще зависи от предпочитанията на Оле ще са решаващи. Дали би предпочел бокс-ту-бокс тип полузащитник, който да се включва активно и във финалната третина, или някой, който повече да помага в изнасянето на топката. За момента ми изглежда като опция 1.  Евентуалното заместване на Погба няма да стане вероятно с един единствен играч също.

Дисбалансът в атаката също не е малък. Марсиал, Лукаку, Рашфорд и Лингард имат своите силни страни, но и намирането на начин да бъдат използвани заедно е сложно. Марсиал предлага малка тактическа гъвкавост и спорадични проблясъци, но и малко работа в защита и малко динамика в действията с и без топка. Рашфорд като че ли добре коменсира със своето движение зад гърба на защитите. И при него обаче постоянството липсва. Сред гореизборните опции ми липсва един динамичен креативен играч във финалата третина. Теоретично някакъв хибрид между Лингард и Хуан Мата ще свърши работа – някой с атлетизъм, нюх за финалните пасове, агресия и динамика и в двете фази на играта. Време е за Оле да звънне на генетиците от зона 51.

Резултат с изображение за оле

Заключение

Не исках да споменавам конкретни имена, както обясних по-горе, защото ще е просто нахвърляне на произволни имена. В това отношение предпочитам да изгледам дузина мачове на играча и чак тогава да кажа дали е подходящ. Е, 10-минутни клипове в Ютуб за всеки отделен мач също би свършило работа.

Генерално обаче се намираме в период на затишие пред буря. В следващите седмици доста от нещата около съставите ще се изяснят, съответно и очакванията за следващия сезон ще започват да се наместват. А вие знаете какво означава това – мда, статия с прогнози преди началото на сезона. Stay tuned ladies and gents.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s