Франция – футболна школа №1 на 21-ви век

Навярно мнозина от вас са забелязали рязкото повишаване на класни играчи, излизащи от френските школи през последната година – независимо дали те са с френски паспорт или такъв на някоя африканска страна. Този процес през последните 5-6 години навярно допълнително се ускори. Френският национален отбор по футбол разполага с по 2-3ма класни играчи на почти всяка позиция по терена и неслучайно в момента е доминантната световна сила на национално ниво. Юношеският национален отбор до 21 години също предложи една много силна селекция, независимо, че хора като Мбапе и Усман Дембеле дори не играха по обясними причини.

Защо обаче това се случва наглед така изведнъж, въпреки усещането за естественост на процеса? Причините са няколко и в следващия текст ще опитам да обхвана поне някои от по-очевидните, на които би могло да се отдаде този своеобразен бум на таланти. Стегнете коланите.

Демографското предимство

Следващите редове може да ми докарат гневни обаждания от Българския Хелзински комитет, но yolo. Добре е известно, че във Франция процентово отношение на афро-американското население оформя сериозна част от общата демографска картина. Логичен процес – след Втората Световна война в родината на Наполеон се заселват хиляди емигранти, които са използвани като работната ръка, която да въстанови разрушената държава. Съответно голяма част от заселниците вече имат деца и внуци, 2ро, 3то или 4то поколение французи.

Какво искам да кажа с това историческо отклонение? В заглавието на прословутия филм “Белите не могат да скачат“ се разбира и накъде насочвам нещата. Представителите на черната раса са признати като природно изключително надарени в атлетическо отношение. Върху това са правени безброй изследвания и наблюдения, така че едва ли има какво да допълня.

Атлетически качества като гъвкавост, скорост, сила, висок отскок, голяма повратливост са в основата на изискванията за игра на най-високото ниво на футбола. Франция доста умело успява да използва това свое относително естесвено предимство, за да създава талант след талант, способен да играе поне на средно европейско ниво. Разбира се, атлетизмът далеч не е всичко във футбола, но в ерата, в която играта вече е била анализирана над 110 години, този детайл е абсолютно ключов. Да не говорим, че по своето естество атлетизмът е този атрибут, който е най-зависим от природните дадености на всеки индивид.

Резултат с изображение за France NT

Интеграция на “уличния” футбол в работата на школите

След като имаме на разположение добри атлети трябва тези качества да бъдат вкарани на футболния терен. Тук принципите на работа до голяма степен са уеднаквени в най-добрите школи в света. Отново, все пак, става въпрос за алгоритми за изграждане на играчи, които са добре изследвани през годините и са достатъчно достъпни за работата на треньорите в цяла Европа.

В ранна възраст (до около 11-12) се акцентира главно на изграждане на техническите качества на играчите. Основното в това отношение е боравенето с топката – дриблиране, смяната на посоката, обработването, воденето на скорост, задържане под напрежение и т.н. Това са и общо взето и качества, които са универсално необходими за всяка позиция на терена. Във френските школи очевидно се дава приоритет в тези възрасти на игри в стил 1 на 1, 2 на 2 и т.н, с повишено внимание върху индивидуалното надиграване и доста по-малко върху подаването.

През последните години се налага идеята да се възпроизведат условията, в които редица от настоящите звезди на футбола са израснали и са сдобили голяма част от техническите си умения. Какви са тези специфични условия? Много звезди изтъкват като ключов период в развитието си ранните си години, в които са играли със свои приятели по улиците, дворовете на училищата и други. Условия, при които на практика всяко дете има възможност да изгради способността да се надиграва 1 на 1, да задържа топката в сложни ситуации и да борави с нея на малки пространства.

Така нареченият “футбол в клетка“ е начинът, по който съвременните школи се опитват да репликират тези условия. Тук разбираме пресъздаването на “уличните“ или училищни условия максимално – заградено пространство, под формата на клетка, в което целта е да се даде шанс за надиграване с максимално много докосване до топката.

Основното на този начин на тренировка се състои във възможността всяко дете да може относително самостоятелно да разбере повече за себе си и своите умения. Един емпиричен път на учение, в който всеки опитва различни трикове и финтове, научавайки се естествено как да се справя с различни трудни ситуации. Именно тук се крие разковничето – комбинирането на тази свобода за изразяване с тактическата и физическата подготовка в следващите години на развитие. Като бонус даже ще сложа едно клипче на Арсен Венгер, в което той сравнява изграждането на един футболист с изграждането на къща (двуетажна с мезонет за предпочитане).

Ментален аспект

Тук няма да говоря за нещо специално, което се прави в самите френски школи. По-скоро акцентирам върху условията, при които голяма част от новите звезди на френския футбол са израснали. Малко контекст – 16 играчи от състава на Франция на Световното през 2018 година са родени в покрайнините на Париж. Първата мисъл, която навярно се ражда след узнаването на този факт е, че това не са райони, които са точно толкова луксозни, колкото Шамз-Елизе. Квартали на емигранти, с високи нива на престъпност, безработица и други социални проблеми.

Въпреки не особено бляскавата характеристика, която изготвих, тези райони са едни от най-подходящите за изграждане на необходимия манталитет и дух, нужни за достигането на върховете на футбола. Казали са хората, няма по-добър мотиватор от нищетата. Редица френски звезди са прекарали детството си именно в такива условия, което по един или друг начин със сигурност е родило в тях неистовото желание да си осигурят един по-добър живот в бъдеще – на себе си и на своите семейства.

Това, разбира се, не е уникално по рода си явление. Подобни райони съществуват в повечето големи европейски мегаполиси, откъдето се раждат и именно не малко от тези топ футболисти, които наблюдаваме на телевизионните си екрани. Всъщност това е просто поредният компонент, който е достатъчно значим, за да помогне при изграждането на картината на успеха на френските футболни школи.

Изводи

Голяма част от причините за съществуването на това златно поколение на талантливи френски ритнитопковци не са революционни по своята същност. Подобна методология се прилага във всички най-големи и развити световни школи. Това включва методът “футбол в клетка“, както и редиците други упражнение, целящи развитието на уменията за боравене с топката във всякакви ситуации. Акцентът върху тактика и физическа подготовка и съответното им периодизиране също са световно известни и употребявани.

Във Франция обаче се получава “перфектната буря“, в която да се развиват футболисти. Демографските и социални фактори са един понякога подценяван, но абсолютно задължителен елемент към постигане на добри резултати. Френската доминация на ниво национални отбори може би тепърва започва.

Резултат с изображение за France NT WC winners

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s