За или против диамантеното 4-4-2?

Прочитайки заглавието навярно първият въпрос, който изниква в главите Ви е, защо аджеба съм избрал да драскам за диамантеното 4-4-2 (4-3-1-2)? Добър въпрос, без смислен отговор. Може би просто ме кефят диамантите? Мне, не е това.

Да кажем, че това е относително рядко използвана постройка вече, най-вече когато отборите се отбраняват. Това далеч обаче не значи, че тя няма своето практическо приложение и своите много добри черти. Има и лоши. В следващите редове ще ви занимавам по-обстойно, за да видим всъщност кога е добре да използваме 4-3-1-2-то и кога е силно непрепоръчително.

Силни страни

Високата позиция на тримата нападатели

Започваме с хубавите неща, за да не почнете да ме мислите за хейтър още от сега. Тази формация дава, на първо място, възможността нападателите на един отбор по естествен начин да заемат високи позиции по терена, когато не притежават топката. По презумпция всеки отбор, който реши да играе на контраатака и иска да запази способността си да застраши противника, търси именно начини да остави достатъчно нападатели по-високо по терена, за да могат да се възползват от празните простраства в полето на съперника.

Тук освен двойката нападатели в добра позиция е и офанзивният полузащитник, който може да действа като свързващо звено при организирането на контрадействията. Обичайно при изнасянето на топката и изтеглянето на бековете по-високо по терена празни пространства се заформят по крилата. Това са и зоните, които отборите най-често експлоатират в тези ситуации или поне търсят начин да го направят. Диамантеното 4-4-2 позволява намиране на много адекватни решения за този казус.

Заедно с предимствата идват и рискове, разбира се, но за тях малко по-късно, а преди това една картинка за по-добра илюстрация, защото с думи не е добре положението.   

При спечелена топката двамата нападатели веднага могат да се насочат към опразненото пространство от двете страни на централните защитници. Атакуващият халф е свързващото звено.

Отлична схема за преса

Диамантеното 4-4-2 е най-полезно при агресивната преса. Общо взето това се дължи на голямото струпване на играчи в центъра на терена – 3ма полузащитници, 2ма нападатели и един атакуващ халф. По принцип най-разпространеният метод за пресиране е да се накара противниковия отбор да изкара топката в зоната на бековете. От тази позиция е много по-сложно да се потърси подаване в центъра на терена. От една страна, когато топката е на тъча, противника се измества към съответната страна, с което стеснява периметъра за игра драстично. От друга, самата тъчлиния играе ролята на допълнителен защитник, маркирайки крайната точка на терена.

“Защо този блогър пак почна с литературните отклонения?!!?“. Просто е всъщност. Чрез голямото насищане на играчи в центъра (шестима) диамантеното 4-4-2 на практика най-естествено принуждава съперниците да изнасят през крилата, а там щраква и капана за преса, споменат в горния абзац. Тук, разбира се, приемаме, че цялото това действие трябва да се развие с максимален интензитет и агресия от страна на играчите, защото в противен случай се появяват и дупки в пресата. Този тип стратегия е доста изморителна и е почти изключено да се поддържа за пълните 90 минути.

Генерално обаче пресата в този формат е изключително ефективна. Хладнокръвното изнасяне под такова напрежение изисква футболисти със страхотно качество и самочувствие, както и добра структура на изнасящия отбор. Малък процент отбори в света притежават двете заедно, което означава, че 4-3-1-2-то и за бъдеще ще носи позитиви в този си аспект.

Улеснено изнасяне през центъра

Освен, че голямото струпване на футболисти в центъра помага за пресата, това е факт и при фазата на притежание на топката. По принцип формацията дава възможност срещу почти всяка схема да имаш числено превъзходство 4ма на 3ма в центъра на терена, или поне на теория. Даже обаче това предимство да бъде отнето, ако например противниковия отбор прибере навътре и крилата си във фаза защита, то тогава се отваря възможност за пас към високо изнесените бекове. Стана сложно, така че картинка:

Ако противникът затвори линиите за пасове към нападателите между линиите, то непременно това отваря място по фланговете, където са изнесени високо бековете.

При това положение опциите за пас са много и повечето от тях лесно достижими. Това е гаранция за продължително и стабилно притежание на топката, както и постоянната възможност за наличие на поне трима играчи между противниковите линии. Начините за използване на това притежание вече са много, но е препоръчително да разполагаш с атакуващ халф и нападатели, които се чувстват комфортно както при получаване на топката с гръб към вратата под напрежение, така и такива, които ще търсят топката зад гърба на линията на защита на съперника.

Изчерпах се с позитивите, така че може да минем към по-малко хубавите неща.

Слаби страни

Липса на естествена широчина

Диаманетеното 4-4-2 насища изключително добре средата на терена и дава възможност за комбинации на малки пространства. Това обаче се случва с цената на наличието на флангови играчи. В днешно време съставите стават все по-добри в затварянето на центъра на терена, което принуждава отборите да търсят решение от външните пространства. Този момент може да го видим достатъчно добре при шампионите на Англия от Манчестър Сити, както и от големия конкурент Ливърпул.

При 4-3-1-2 тази работа се върши главно от бековете. Това си има своите подчертани негативи. От една страна, изисква наличието на крайни защитници, които да са изключително силни във финалната третина на съперника. Необходима е експлозивност, която се изразява във възможността да се осигури пространство за центриране. Препоръчително е в такъв случай бекът да може да играе добре и 1 на 1. Отделно от това се изисква и голяма атлетичност, за да се покрива огромния периметър по целия фланк.

Рискове съществуват и от дефанзивно естество. Изнасянето на бековете високо по терена винаги означава празни пространства по тъчлиниите в собствената половина. Това прави и загубените топки в първите 70 метра на терена изключително опасни. Това обаче е риск, който по начало може да възникне в редица формации и системи на игра, така че далеч не е характерен само за 4-3-1-2.

Защитната постройка

Стигаме и до най-големия недостатък при употребата на подобна формация. Защитаването в среден или нисък блок с 4-3-1-2 е сред най-неблагодарните начинания. Веднага навлизаме в най-големия проблем на тази защитна система и това са оголените флангови пространства. Казано на кратко характерният проблем идва от необходимостта да се защитава цялата широчина на терена само с тримата полузащитници в средата. Това увеличава възможността за смени на фланговете на атаката от съперника и съответно създаване на условия за игра 1 на 1 срещу бековете на отбора.

Типичен пример за проблемите с покритието на външните зони. Тотнъм се защитава в 4-3-1-2, което значи, че смяната на фланга на атаката на Уувърхемптън води до ситуация 1 на 1 срещу левия бек.

Вторият гол на Сити срещу Тотнъм. Шпорите се скупчват в дясната част на терена, оставяйки Бернардо Силва (долу вдясно) с огромно пространство, в което да получи топката. Липсва допълнителния човек, който да хване неговото движение.

Затова генерално се възприема идеята, че защита във формат 4-5-1/4-4-2 представлява по-ефективен метод, тъй като позволява по-добро покритие на ширината на терена. Защитаването се извърша от 4ма или 5ма халфове, вместо само от трима. Тук може да се позовем на разграничението на терена на 5 вертикални зони – двете външни пространства до тъчовете, двете полупространства + централната част. Нещо от този род:

В случая на използването на 4-3-1-2 тези 5 пространства се пориват само от трима човека

Обръщането на фланга на нападенията обаче не е единственият начин за пробиване на тази защита постройка. Поради липсата на външни халфове, когато топката достигне до противниковите бекове обичайно един от полузащитниците излиза, за да го пресрещне. Това създава допълнителен проблем, изразяващ се в това дали другите двама полузащитници от тройката ще успеят да скъсят разстоянието достатъчно бързо, за да покрият създалата се дупка. Инфарктният мач между Сити и Тотнъм във Шампионската лига ни представи нагледно пример за този проблем.

Али излиза, за да посрещне Де Бройне. По този начин остава огромно пространство зад себе си, в което да навлезе Агуеро и да получи пас. Уаниама има твърде много пространство да измине и е закъснял.

Изводи

Може да приемем, че диамантеното 4-4-2 има своите ползи в зависимост от целите и начина, по който един отбор иска да играе. Това е схема, която има за основна цел пресирането и придаването на висок елемент на хаотичност към развоя на всеки двубой. Отбори, които нямат нужното качество, за да задържат топката продължително време и да градят постепенни атаки, имат голяма полза от подобен стил на игра.

При липса на хора в полузащитата, които да диктуват темпото, превръщането на двубоите в по-динамични и хаотични е напълно оправдано. Постройката означава, че и отбори с достатъчно добри нападатели имат възможност да създадат условия за бързи комбинации между тях на малки разстояния. Физическата подготовка тук също е един много ключов елемент, тъй като стратегията включва много тичане при пресата, както и при преходите от защита в нападение и обратно. Реално обаче интензитетът е почти невъзможно да бъде запазен за 90 минути.

За целите на анализа наблюдавах по няколко мача на Тотнъм и Ред Бул Залцбург, които по памет бяха двата най-изявени отбори, използващи за дълги периоди 4-3-1-2. И при двата отбора ползата беше очевидна по отношение на нападението и преходите от защита в нападение. Срещу по-добри съперници обаче, които можеха да задържат топката и да излизат от агресивната преса, слабостите на средния блок бяха наказвани.

Компромисният вариант по тази логика е да се избере друга защитна постройка, но да се остави 4-3-1-2 за фазите на преса и нападение. Струва ми се въпреки всичко, че за отбори, в топ 5 дивизиите и в ШЛ, борещи се за най-големи отличия, това може да е по-скоро формацията за отделни мачове, но не и за цял сезон. За отборите от средата на класирането пък това ми изглежда като отличен начин за набиране на точки срещу преки конкуренти.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s