Каква е насоката на развитие на Барса всъщност?

През последните 2-3 години на “Камп Ноу“ акостираха няколко изключително скъпи попълнения, които се смяташе, че трябва да дадат насоката за развитието на клуба както в близкото бъдеще, така и евентуално във времето, когато аржентинския полубог Лео Меси реши, че е време да се оттегли. Към дадения момент обаче тези скъпи трансфери повдигат доста повече въпроси, отколкото да дават смислени отговори и надежда за бъдещето.

В Барса от 2017 година насам бяха привлечени хора като Филипе Коутиньо, Усман Дембеле, Френки Де Йонг и Антоан Гризман, всички за суми около и над 100 милиона евро. Към тях трябва да прибавим и някои по-малки сделки като тези за Малком, Нелсън Семедо, Артур и Клеман Ленгле. Това си почти един нов отбор, но по-важното е, че до момента не малка част от тези играчи изобщо не са оправдали своето привличане. За голяма част от тези имена също така и до ден днешен не е ясно как въобще могат да бъдат интегрирани в един отбор. Да погледнем проблемите по-отблизо.

Липсата на баланс в нападение

Към вече споменатите Гризман, Дембеле, Малком, Коутиньо и Меси може да прибавим и Луис Суарес. На хартия няма от какво да се оплакваме нали? Имаме най-добрият играч в света, един от най-големите френски таланти, доказаният вече на най-високото ниво Гризман, както и леко остаряващия, но все така изключително полезен Суарес. Към тях и още двама играчи с подчертано големи качества в лицето на бразилците Малком и Коутиньо. Като индивидуални качества това е една от най-добрите офанзивни 6ци в световния футбол.

Какво има да се дискутира в такъв случай? Ами на кратко казано доста е трудно да се намери адекватен начин да сглобиш функционална 3ка или 4ка измежду споменатите имена. Това важи както в офанзивен, така и в дефанзивен план. С изключение на Гризман, който дълги години играеше под ръководството на Диего Симеоне и в неговата игра и цялостен манталитет определено е залегната идеята за високата работоспособност в дефанзивен план, другите от този списък определено имат пропуски в тази насока. По-ниската работоспособност пречи в огромна степен на пресирането при загубена топка, както и при защитата в дефанзивен блок.

“Ами тогава сложи Гризман заедно с Меси и някой измежду Коутиньо и Дембеле и няма проблем“. Тук идва втория кардинален проблем. Профилите на нападателите на Барса по никакъв начин не си пасват и всъщност правят изграждането на работеща нападателна система доста сложно. С изключение на Суарес и в известна степен Дембеле, другите 4-ма предпочитат да получават топката на крак вместо да я търсят зад гърба на защитата. Липсват достатъчно играчи, които да придават широчина и дълбочина на нападенията на отбора, което води до едно твърде сериозно скупчване на футболисти на малки пространства в центъра.

Акцентирам на значението на широчината и дълбочината в атаките по няколко причини. От една страна, това са едни от най-важните елементи при изграждането на един силен отбор, готов да побеждава всякакъв тип опоненти. Отборите в днешно време стават все по-добри в защитаването в блок, което почти излючва пространствата в центъра на терена. За да създадеш възможност да закараш топката до играчите между защитните линии на съперника, трябва на първо място да използваш възможно най-много широчината и дълбочината на терена. Така блокът на съперника ще загуби от своята компактност, линиите на защитата ще се раздалечат и ще се отворят пространства за пасове в центъра.

От друга страна, наличието на нападатели, които да стоят на тъчлиниите и да придават широчина на атаките означава и повече дефанзивна стабилност в сравнение с моментите, в които се използват бековете за тази цел. Един от основните проблеми на Барса през изминалия сезон беше именно високо изнесените бекове и пространствата по тъчлиниите, които съперниците използваха на контраатака. Когато топката беше загубена в центъра на терена бековете на отбора бяха изнесени твърде високо, за да се приберат навреме и редица съперници използваха тази слабост, за да наранят Барселона. Фотоматериалът по този въпрос е богат:

Три ситуации от многото, в които Барса губи топката в центъра, бековете са твърде високо по терена, а контрапресата на отбора е твърде анемична, за да си възвърне бързо кълбото.

Двата проблема няма да бъдат решени при сегашния състав на Барса. Атаката отново е изпълнена с играчи, които желаят топката на крак и съответно задачата за придаване на широчина остава в отговорността на бековете (главно Жорди Алба, който си е за орден Стара планина). Положението може да се усложно допълнително, ако спекулациите за това, че клубът желае да се раздели с Усман Дембеле, се окажат верни. Прибавянето на Гризман определено не решава нищо, тъй като самият той беше често свързващото звено в атаките на Атлетико Мадрид и неговия профил е на втори нападател.

Профилите в полузащитата

Идването на Френки Де Йонг за мен лично е леко странен трансфер, от няколко гледни точки. В състава на Барса вече има един играч с доста сходни характерстики като Де Йонг, вероятно е една идея по-лош и това е Артур (не крал Артур, ама все пак). И двамата са играчи, които обичат да получават топката на крак и да помагат за постепенното изграждане на атаките дълбоко по терена – измъкват се добре от преса, движат топката бързо, но могат и да дриблират, когато се отвори възможност. Способни са да подават на средно и далечно разстояния и по принцип вземат добри решения в правилните моменти. Де Йонг вероятно във всеки един от гореспоменатите критерии е поне малко по-добър, но като профили са твърде сходни.

В състава на Барса продължава да липсва полузащитник, който може да свързва атаките и да е по-директен с топката. Атакуващата 8ца липсва, както до голяма степен и така наречения бокс ту бокс полузащитник. Става въпрос за играч, който да обича да търси головете с движение от втора позиция в наказателното поле и който същевременно да печели много единоборства по терена. Ракитич преди 2-3 години беше тази фигура, но както и на Видал и неговото тяло започва да се забавя. Какво не би дала Барселона за един Видал от преди 5 години.

Чувал съм многократно да се цитира, че Коутиньо може да играе като най-атакуващия от 3та в в полузащитата в 4-3-3. Това е малко съждение тип “еднорозите съществуват“ (нищо лично към пичовете, може и да ги има някъде). Коутиньо винаги е бил изключително директен играч, който винаги търси острия пас, шута, дрибъла. Полузащитникът има доста по-хармонична роля, която изисква повече разиграване, ротации и повече умереност в пасовете. Чак във финалната третина може да започне търсене на директните действия към вратата. Отделно бразилецът няма никакви дефанзивни инстинкти и работоспособността му не е отличителна черта.

Към тези разсъждения идвам и на последното ми концептуално несъгласие – Серхио Бускетс.  Тук е нужно на първо време да оставим сантиментите на страна. Бускетс е чудесен футболист, най-вече в аспектите с топката. Физически обаче спадът е доста очебиен. В много от двубоите в ШЛ той трудно се справя с отворените пространства на контраатака, които му се налага да защитава. Това до някаква степен е поради проблемите на Барса след загуба на топката и по-специфично не твърде добрата преса при загубата й.

Самият Бускетс обаче също не е най-атлетичният дефанзивен полузащитник, който сме виждали. Обръщането му е станало по-тромаво, самият той изначално не е твърде бърз играч и много често по тази причина или не може да пресече първия пас на контраатака, или бива преодолян с дрибъл. В някои хаотични периода от двубоя с Ливърпул това се забелязваше, а и не само. На Барса им е необходим играч, който да е достатъчно поврътлив, за да отнема топките при контратака или поне да не позволява тя да се разгърне. Не смятам, че Бускетс е човека за това.

П.П – не смятам да ви занимавам със защитата, защото там проблемите са относително най-малко.

Изводи

По отношение на изграждането на отбора политиката на Барса ми изглежда изключително недомислена. В една или друга степен това постоянно закупуване на класни играчи за огромни суми наподобява “Галактико“ модела на Реал Мадрид от миналото десетилетие, който не донесе почти нищо позитивно. Барса в това отношение могат да са спокойни, тъй като поне на домашната сцена титлите вероятно ще продължат да идват. На европейската сцена обаче отбори, които подчертано купуват, без да мислят за цялостния баланс на игровата система, не завършват добре (ахъм, ПСЖ, ахъм). Трудно виждам Барселона да е изключение от това правило.

Забелязали сте, предполагам, това, че в текста нито веднъж не споменах името на Ернесто Валверде, който отнася купища критики. Аз лично съм малко по-умерен в тази насока. През миналия сезон Барса изпитваше някои доста ясно изразени проблеми, върху които акцентирах горе, но колко треньори всъщност ще се справят много по-добре със задачата?

Самият Валверде очевидно няма думата за трасферите, защото от чисто стратегическа гледна точка покупките на отбора нямат никакъв очевиден алгоритъм и смисъл. Въпреки това обаче той почти изведе каталунците на финал на ШЛ, което щеше да е едно доста забележително постижение на цялостния фон. По своему Валверде не е перфектен и отношенията му с Усман Дембеле са един доста проблематичен аспект за отбора. Вината обаче тук отива главно за ръководството, чиито решения показват явна липса на всякаква визия за функционирането на терена на един футболен състав.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s