Какво видяхме от Франк Лампард и Челси в предсезонната подготовка?

Началото на новия сезон на около 5 3 дена разстояние и не мога да опиша колко съм благодарен на този факт. Гледането на безсмислени контроли определено не ми е сред страстите, а намирането какво да се пише през последните 2 седмици се оказа мъчна задача. Все пак, преди някакво време бях попитал за съвети относно това какво може да се драсне и едно от предложенията беше за впечатления от първите контроли на Франк Лампард като мениджър на Челси. Речено сторено, този текст най-после ще се появи на бял свят.

Трябва да започна оттам като подчертая, че не съм почитател на идеята да се правят каквито и да било кардинални изводи от изиграването на няколко мача без значение, които са главно с цел обиграване, влизане в игрови ритъм, изпробване на различни методи и физическото нагаждане към игрови условия. Въпреки това в играта на Челси имаше определени неща, които ми се сториха интересни и заслужаващи отделно парче, така че нека да започнем.

Излизане от преса и градеж на атаки

Лампард очевидно е решил, че най-добрият начин да се справи с липсата на изявена звезда в състава си през този сезон ще е да се опита да създаде повече пространство за своите играчи в предни позиции (почваме с гениалните мисли от първото изречение). С това реално имам предвид, че Челси доста стриктно се придъжаше към изнасянето на топката на крак от вратаря. По този начин привличаше противниковата преса и опитваше да отваря пространства по-високо по терена, в които завършването на атаките да се окаже по-лесна задача. Най-често използваната формация беше 4-2-3-1.

Много чест приом при изнасянето по този начин, използван от момчетата на Лампард, е пасът тип „стена“. С това се има предвид вертикален пас от защитниците към нападателите, които след това да върнат с едно докосване за централните полузащитници, които вече да могат да играят с лице към противниковата врата. По този начин противниковата преса няма възможност да пресира в гръб полузащитнците и на свой ред трябва бързо да обърне посоката си на движение, за да спре комбинациите на „сините“. Както виждате нелепите ми умения на пейнт се подобряват, макар и минимално.

Пулишич връща на Ковачич, който има възможност с лице към вратата да намери Мейсън Маунт, който извлича от позиция халфът на Гладбах. Маунт също отиграва с едно докосване към Жоржиньо, завличайки със себе си личния си пазител и отваряйки коридор за пас към Педро.
Жоржиньо намира Педро, който идва към топката в празното пространство. През това време Азпиликуета (най-горе) спринтира, за да окупира вниманието на бека от тази страна на Гладбах и да не му позволи да излезе и да бие Педро за топката.
Друга характерна комбинация. Топката стига до левия бек Емерсън, той я подава напред към Пулишич, който с едно докосване я връща към Ковачич, който да играе с лице към целия терен.

Основна роля в честия успех да разигравнето на Челси имаше Матео Ковачич. Закупен през това лято за постоянно той определено изглежда далеч по-пригоден към ролята в двойка в средата на терена, в сравнение с доста офанзивната роля под ръководството на Маурицио Сари през миналия сезон. Ковачич отлично се обръща под преса, прогресира топката с дрибъл и движи кълбото изключително бързо по широчината и дълбочината на терена. Това е и частта от терена, в която хърватинът е в свой води и наистина очаквам да има ключова роля в сезона за Челси.

Характерен елемент при граденето на атаките на лондончани също така е много централното разположение на 3-та офанзивни играчи зад нападателя. Това разположение много напомня на предпочитанията на Почетино в Тотнъм. В последната част на нападението външните нападатели (най-често Педро и Пулишич) влизат навътре към центъра, като в същия момент бековете на отбора се изнасят високо, за да не позволят на крайните бранители на съперниците да излязат и да последват движението на атакуващите състезатели на Челси. Двете движения трябва да бъдат добре синхронизирани.

Офанзивните играчи започват по-близо до тъчлиниите, след което влизат навътре, а бековете се изнасят високо

Навлизането навътре в терена на двамата флангови играчи означава, че атакуващия халф на отбора има възможност да седи по-високо, по-близо до нападателя на Челси. В контролите на тази позиция бяха използвани Рос Баркли и Мейсън Маунт. Докато Баркли по-скоро обича да получава топката между линиите и да дриблира с нея през центъра от по-дълбоки позиции, Маунт е играч, който много повече търси топката зад гърба на защитата на съперника, в дълбочината на терена. Характерно беше да се види как Маунт и Ейбрахам често сменяха позициите си, като единият се предлагаше, за да получи на крак, докато другият правеше движение без топка в дълбочина.

Не на последно място Лампард очевидно е обърнал внимание на интензитета, когато неговия тим пресирам. Челси изглеждаше доста по-динамично не само с топката, но и при упражняването на преса по-високо по терена. Липсата на изявена звезда от калибъра на Еден Азар очевидно допълнително пренася приоритетите върху по-голямата рабооспособност за спечелването бързо на топката. В първата контрола срещу Барселона тази преса във формат 4-4-2 сработи на няколко пъти, като в един от тези случаи даже се стигна и до попадение за Les Blues.

Отлична преса човек с човек. Играчът с топката избира най-рискования вариант – пас към Бускетс, който ще бъде атакуван в гръб от полузащитник на Челси. Топката е отнета и подадена към Ейбрахам, който е напълно сам на границата на наказателното поле

Наложеният от Лампард в контролите стил с топката всъщност е изпълнен с доста позитивни моменти и добри идеи. Въпреки това се забелязва на моменти едно твърде голямо желание за изнасяне на крак и не достатъчно движение в дълбочината на терена, което срещу отбори, които пресират добре, завършва с доста отнети топки и голови ситуации. Интересно ще е да се види колко по-консервативен ще е Франк по време на сезона.

Персонална отбрана и проблеми

Докато в офанзивната част бих казал, че работата на Лампард доста ми допада от видяното, в дефанзивната идват доста от пробоините. Тук отварям една скоба, че все пак за някои от проблемите има фактори, които са неизбежни за тази част от сезона или са извън контрола на всеки мениджър. На първо място независимо колко мотивирани са играчите да се докажат пред Лампард и да заслужат място в титулярния състав, все пак трябва да имаме предвид, че интензитета и важността на мач от първенството или купите е друг. Футболистите ментално знаят, че тези двубои имат малка стойност по отношение на резултата.

На второ място Лампард се бори с някои сериозни кадрови липси. Двама от най-добрите играчи на Челси в защитната фаза – Канте и Рюдигер, са контузени и въобще не играха. Абсолютно съм убеден, че част от проблемите в долните параграфи ще бъдат избегнати или поне минимизирани след връщането най-малко на френския работохолик, който винаги ме изморява само докато го гледам.

И все пак, аз тръгнах да защитавам обвиняемия преди да повдигна обвинението. Това право верно не е за мен…

Непременно в идеите за играта на мениджъра на Челси има не малко взаимствано от една от най-влиятелните фигури в неговата кариера – именно Жозе Моуриньо. Това особено силно личи в дефанзивната фаза на игра на „сините“. През последните години на най-високото ниво се наложи идеята за защитата в блок да се извършва основно в зонов вариант. При Лампард това обаче не изглежда да е съвсем така. Независимо, че далеч не е стигнал до крайностите на Нийл Уорнък в Кардиф, който изповядва пълна персонална отбрана, то поне Супер Франк е дал подобни задачи на своите вътрешни полузащитници.

Ковачич следа движението на играч на Барса персонално, оставяйки дупка в центъра. Същевременно нападателите на Челси не упражняват никаква преса върху топката и позволяват на Пике много време да намери правилния пас. Педро (най-долу) също не излиза да пресира, притеснен, както от човека до себе си, така и от бека на Барса най-долу на снимката.

По принцип чисто персоналната отбрана в центъра няма да е чак такъв проблем срещу отбори, които не притежават достатъчно качество, за да разиграват постепенно. По-сериозен ще е проблемът срещу конкурентите от топ 6, които ще могат да задържат топката в по-продължителни моменти и ще подложат дефанзивния блок на отбора на напрежение. Не малко от грешките в защитната фаза на Челси в предсезонната подготовка обаче се дължаха и на лошата координация на този етап. Това е нещо напълно естествено, защото изграждането на солиден защитен блок далеч не е работа за месец и половина и неразбирателствата тепърва ще трябва да бъдат изглаждани.

Жоржиньо е по-концентриран върху това да се опита да пресира/пресече евентуален пас на дължина, отколкото да покрие линията за диагонален пас към човека зад гърба му. Стойката му ( и двата крака неподвижни на земята) не му дават възможност да реагира достатъчно бързо на последващия пас.

Пробойни на корнери

В частта със статичните положения и по-конкретно корнерите, идва и най-голямата ми критика към Лампард от видяното. В предсезонните мачове Челси се защитаваше смесено при ъглови удари ( някои пазят персонално, други пазят зони). Нещо, което обаче се набиваше на очи беше присъствието на човек на близката греда винаги. По принцип слагането на хора на греди при корнери не е особено продуктивно, тъй като по този начин се губи един играч, който да може да вземе единоборството при центриране. Застанал на гредата пък рискът съотвеният играч да не успее да се намеси или в паниката да посрещне удар с ръка на гол линията и да получи червен картон е голяма. Затова по-добре повече хора в зони и без хора на греди.

При постройката на Лампард се забеляза голям проблем при тези статични ситуации като резулат от това. В 3те мача и половина, които изгледах, Челси допусна 2 гола от сравнително идентични грешки, както и още 2-3 опасни ситуации. Освен поставянето на човек на близката греда се видя и голяма дупка в пространството на задна греда.

В горната снимка веднага се виждат няколко проблема. Първо позицията на двамата играчи, които покриват зони, е твърде изнесена към близката греда. На практика задната греда е напълно свободна да бъде атакувана и двамата човека, които пазят зонално могат да бъдат елиминирани с едно прецизно центриране, което да ги прескочи. Тук трима играчи покриват 2 зони на близката греда, като наличието на човек на гредата става напълно безпредметно и всъщност намалява протекцията на далечната греда. По този начин отборът зависи изцяло от това дали хората, които пазят персонално ще успеят да спечелят въздушния си двубой.

От друга страна има грешка и при персонално наредените пазители около дузпата. Играчите на Рединг са само 3-ма, а тези на Челси 4-ма. Въпреки това те не са добре разпределени, като на практика най-задния от играчите на Рединг не е пазен от никого. Точно той изпозлва заслона на своите съотбориници и вкарва гол на празна врата от около 3 метра, навлзайки в посоченото пространство на задна греда.

Главният виновник беше Давид Луис, който остана под топката при центрирането, но ако той беше позициониран няколко метра по-назад този проблем изобщо нямаше да настъпи. Тази грешка обаче се видя във всеки един от двубоите на „сините“.

Същото разположение и срещу Залцбург – човек на гредата, твърде близко разположени са хората, които пазят зонално, оставяйки празна зоната на задната греда, където всичко се решава в персоналните дуели. В този случай Луис беше изпреварен за първа топка и се стигна до попадение за австрийците

Заключение

Отново ще започна с това, че изводи от предсезонни контроли не бива да се правят, поне не и кардинални. Много от грешките на Челси при Лампард са поправими и са плод на малкото време заедно с отбора. Постройката при корнерите и персоналното маркиране при дефанзивен блок обаче са неща, които са по вина на мениджъра, така че към тях може да се погледне с по-строго око. Много от отборите от Висшата лига ще наблюдават тези проблеми, особено при корнери и ще потриват доволно ръце.

В нападение нещата изглеждаха доста по-добре, най-вече защото Челси се изправи срещу отбори като Залцбург и Гладбах, които играха с много висок интензитет и въпреки това създадох доста голови положения. Въросът е как ще се справи отбора в повечето мачове във Висшата лига, срещу отбори, които няма да позволят толкова много пространство и толкова хаотични двубои. Липсата на футболист, който да печели сам мачовете със сигурност ще натежи в даден момент.

One thought on “Какво видяхме от Франк Лампард и Челси в предсезонната подготовка?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s