Победи за Сити и Тотнъм – убедителни или не?

Реших да направя днес един експеримент. Пише ми се за мачовете вчера, но нито един не си заслужаваше отделен анализ, поне от тез, които гледах, затова реших да направя парче хибрид от мачовете на Сити и Тотнъм, анализирайки по около 1 полувреме, приблизително. Все пак мачът на Сити завърши 5-0, така че пълният анализ ще приспи. Почваме първо обаче от „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ (време е да лепнат някой спонсор в името).

Трудното първо полувреме и промените през второто

Тотнъм започна във формация 4-3-1-2, като дебют направи рекордната покупка Танги Ндомбеле. Шпорите обаче бяха силно затруднени в опитите си да намерят път през добре построения блок на Астън Вила във формат 4-5-1. Поради липсата на Ериксен и ролите на Ндомбеле и Сисоко, Тотнъм използваше основно два-три типа разиграване и ротации, с които се опитваше да създаде положения.

Ротациите бяха основно между бековете и двамата вътрешни халфа Сисоко и Ндомбеле. Двете 8-ци първоначално се позиционираха между линиите на съперника, след което постепенно се издърпваха назад, на позициите на бековете, които от своя страна, се изнасяха високо по тъчлиниите. По този начин Тотнъм си осигуряваше числено съотношение 5-ма на 4-ма в последната линия на атаката (2ма бека + 3-та нападатели срещу дефанзивната 4-ка на Вила).

Сисоко се връща в зоната на бековете, докато десният бек Уокър-Питърс напредва нагоре по-терена и е намерен с пас от Алдервейрелд

Втората ротация обичайно следваше първата. След като Бековете са получили топката на фланга с диагонален ас от централен защитник, те са атакувани от бека на Вила от съответната страна. Това отваря едно пространство между централните защитници на Вила и бека от съответната страна, в което пробив от дълбочина прави халфът на Тотнъм, който първоначално заел мястото на крайния бранител на шпорите. Изключително сложно обяснение за иначе нещо доста прозаично. Понякога това ставаше и когато 8-ца на Тотнъм се е задържала между линиите на съперника и прави това движение от по-висока стартова позиция.

Роуз получава топката, бекът на Вила идва да го пресрещне, Ндомбеле навлиза в опразненото пространство между бек и централен защитник от тази страна.

Въпреки всички тези коминации от една страна бяха предвидими, защото винаги завършваха с центриране и от друга страна защитната линия на Вила имаше възможност да си държи позициите, защото Тотнъм напълно неглижираха употребата на пасове между противниковите линии. Тези ротации имаха и негативен ефект в защита. При комбинацията високо по терена между бек и 8-ца евентуалната загуба на топката около центъра на терена веднага означаваше пространство по тъчлинията, което да се използва за контра действия. По подобни начини виненочервените стигнаха до няколко положения първото полувреме.

В началото на второто полувреме Почетино размести някои елементи в играта на отбора си. Той върна бековете по-назад, участващи повече в градежа в първите 60 метра, отколкото в завършващата фаза през последните 30. От друга страна, аржентинецът изкара Сисоко и Ламела по-високо по фланга, за да предоставят повече естествена широчина на тима.

По този начин той адресира донякъде проблемите при преходи от нападение в защита и даде по-солидна структура за разиграване и бързо възвръщане на топката при загуба. Креативността обаче все така не вървеше, най-малкото защото Ндомбеле продължаваше да играе твърде високо по терена, вместо да получава топката на крак с лице към противниковата врата.

On steps Eriksen. Датчанинът се появи около 60-та минута и ефектът беше мигновен. Тотнъм окончтелно заигра в нещо подобно на 4-2-3-1, в което Ламела и Моура придаваха широчина по тъчлиниите, а Ериксен и Ндомбеле започнаха да се грижат за креативността. Топката започна да се движи доста по-бързо, а Вила за второто полувреме отправи едва 2 удара към вратата на Лорис. Натискът се отплати след дебютен гол на Ндомбеле и 2 на Кейн. Не беше красиво, но през второто полувреме поне стана ефективно.

Бековете са дълбоко, Ламела и Моура (леко изяден от кадър, някъде долу вдясно) придават широчина, а свободната роля на Ериксен и повечето възможност за игра с топката на Ндомбеле направиха атаките на Тотнъм подчертано по-динамични.

(Не)убедителният Сити

Тук вероятно ще изненадам няои хора като кажа, че след преглеждането на мача на Сити повторно си нямам абсолютно никаква идея как завърши 5-0. Магията на футбола, а?

Сити през по-голямата част от двубоя се затрудняваха в почти всички важни аспекти на играта. Трудно намираха пространство през относително добре организираното 4-4-2 на Уес Хем. Мениджърът на чуковете Мануел Пелегрини беше предприел ход, с който да затрудни изнасянето на гражданите през дефанзивния халф Родри, като двойката Алер и Ланзини стоеше изключително близо плътно един до друг, предавайки си испанския халф в зависимост от това къде се намира топката.

Това, от своя страна, оставяше пространство на моменти, за да може Сити да изнася през бековете. Уест Хем държеше изключително компактна постройка, която обаче оставяше пространство за бековете на шампионите. Чест пример беше, когато Зинченко получи топката и успява да пласира пас между двете линии на Уест Хем. Това простраство между линиите се създаваше от позицията на тройката в нападение за Сити, които окупираха вниманието на защитната 4ка и не позволяваха на чуковете да държат максимална компактност.

Уилшир излиза да бие посрещне Де Бройне, но оставя зад себе си голямо пространство. Белгиецът намира Зинченко, който пуска пас към Давид Силва между линиите. Антонио през това време закъснява с това да покрие линията за пас, а Деклан Райс е твърде далеч, за да покрие оставеното празнопространство.

Освен тези откъслячни моменти обаче Сити бяха доста колебливи. Множество единоборства в центъра бяха изгубени, което доведе до възможности за нападателите на Уест Хем да тичат фронтално срещу защитата на отбора на Гуардиола. В тези моменти обаче атакуващите играчи на Уест Хем допускаха твърде много неточности в завършващия пас или удар.

Пресата на „гражданите“ също не беше ефективна, след като Уест Хем изнесе в много случай топката на крак, като нито един измежду Родри, Де Бройне и Давид Силва не се предтави твърде добре по отношение на затварянето на простраствата и отнемането на топката.

По някакъв начин обаче небесносините отбелязаха 2 гола до 51-та минута и имаха комфортен аванс. Въпреки това Уест Хем отново имаше шанс да се закачи за двубоя, след като изпусна 2 страхотни положение в рамките на минутите межди 60-та и 75-та. Какво ли става, когато малкият отбор не си вкара шансовете? Големият наказва от нищото. Някак обаче не отменя чуденето ми как резултатът беше толкова внушителен след едно толкова посредствено представяне на Сити, което беше признато като факт от самия Гуардиола.

А най-интересното нещо от този анализ, за което загрях чак сега? Има едно лежерно дерби между двата отбора другата седмица в Манчестър. Гледайки откриващите им два мача истински фаворит не съм сигурен дали ще има.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s