Италианската афера с комичния край

Вчера вечерта се бях нагласил, че ще анализирам Бърнли и Ливърпул, докато не погледнах, че в програмата за деня фигурира един мач, който на пръв поглед поне трябва да звучи по-апетитно – Юве срещу Наполи. Накрая на италианския мач обаче имах сериозни съмнения около футболната му стойност, но все пак реших да взема демократичното решение и да дам право на многоуважаващата армия Екстратаймери да избере вместо мен. Събуждайки се днес не бях ни най-малко шокиран, че 80% твърдо искаха да разберат защо паднаха 7 гола в Торино снощи. Работим по желание на читателя, така че анализът може в части да заприлича на лоша имитация на италианско криминале от южната част (Комисар Монталбано anyone?)

Още в първите 2 минути се очартаха някои много ясни белези на мача. Детектив Карло Анчелотини използваше 3 формации за различни фази на играта – 4-4-2 за дълбока защита, 3-4-3 с топката и 4-3-1-2 за преса. Злодеят с цигарата в ръка Маурицио Саранини беше заложил на 4-3-3 с и 4-4-2 без топката.

Наполи в диамант, Юве изнася в 4-3-3

Тук веднага се усети и къде ще е първия проблем за отбора на детектив Карло. Пресата в 4-4-2 диамант означава създаването на много ситуации 1 на 1 по терена. Рискът съществува, ако отборът, който пресира по този начин A: не пресира достатъчно интензивно, Б: губи си единоборствата в ключовите зони (полузащита), C: и двете. За нещастие на Анчелотини отборът му попадна в категория C.

Пресата на неаполитанците почти никога не водеше до отнемането на топката в опасна зона, а най-често всъщност беше преодолявана с лекота. Тук някъде се видя една от разликите между отбор, който има поне на хартия амбиция за спечелване на ШЛ и такъв, който трудно преодолява груповата фаза на турнира. В италианския вариант на тази сентенция Ювентус притежава не само страхотно техническо качество на всеки пост, но и страшно много физическа мощ и атлетичност. Това доста отличава състава от повечето италиански отбори и го приближава на първо време до водещите отбори в Англия.

При Наполи това не е така. Отборът като физически данни не разполага със забележителна визитка. За пример 6-та играчи от полузащитата и нападението на отбора вчера бяха Руис, Мертенс Зиелински, Алан, Инсиние, Кайехон. Тук се набиват на очи 2 неща – първо, има около половин играч с дефанзивни инстинки в лицето на Алан и второ, почти нито един от изброените не можеше да се сравнява с физическите данни на играчи като Дъглас Коща, Роналдо, Кедира и Матуиди, например.

Идва логичният въпрос – защо пресираш в диамант, когато това на практика означава да изложиш на показ колко много отстъпват твоите играчи на тези на Юве, губейки почти всяко единоборство? Още повече, че на терена нямаш почти нито един полузащитник, който да е достатъчно добър в занаята с отнемането на топка? Детективе, детективе…

Имайки голяма част от притежанието на топката Юве разиграваше умело и в твърде много случаи успяваше да излезе от пресата само благодарение на това, че играчите на Наполи просто нямаха физическата сила, за да отнемат топката, а тези на Ювентус имат и техническото ниво да комбинират много добре под напрежение. Вторият гол на „бианконерите“ беше прекрасно показно за изписаното горе:

На пръв поглед всичко е наред в първата снимка. Всеки с човек и отворен пас към центъра като единствена опция за подаване. Тук идва разковничето. Алан трябва да скъси бързо дистанцията до Кедира и да спечели единоборството, откъдето неговият тим може да атакува с цели 5-ма играчи в последните 30 метра на терена. Той обаче не го прави. Кедира подава към Пянич, който само трябва да върне топката към германеца, за да може пресата на Наполи да бъде преодоляна и Кедира да може да напредне с огромно празно пространство, с лице към вратата. Голасо.

Тази сцена всъщност се повтори още няколко пъти в подобен сценарий, но вече схванахте идеята. Все пак обаче Юве изпитваше собствени проблеми и това беше в моментите, в които момчетата на Саранини се дръпнат по-назад и оставят топката на Наполи. Тук идва проблемът при защитаването в 4-4-2 с Игуаин и Роналдо на върха на атаката. Двамата свършиха толкова работа, колкото и аз от канапето ми, с едната разлика, че те си бяха взели билети за ВИП местата.

Идеята на двамата нападатели при защита с 4-4-2 е да насочват останалата част от отбора накъде да се измести. Това е сложният начин да се каже, че те трябва да пресират противниковите централни защитници, за да имат само една опция за пас. Тогава останалата част от отбора се придвижва към нея, за да се ограничи пространството. Такова нещо при Роналдо и Игуаин отсъстваше.

Роналдо и Игуаин не пречат по никакъв начин на Алан да подаде към Зиелински и последният да се обърне. В този момент 4-та полузащитници на Юве се скупчва ъм центъра, за да не даде шанс за пас между линиите. Това оставя обаче лесен пас надясно към Руис, откъдето атаката да продължи

Такива ситуации през първата част не бяха толкова чести по простата причина, че мачът беше доста хаотичен до около 25-та минута. След това даже и когато Наполи притежаваше топката за по-дълго отборът психически беше доста паникьосан от резултата и толкова многото загубени единоборства. Това, от своя страна, пречеше на отбора на Анчелотини да разиграва хладнокръвно и да използва тактическия си превес адекватно.

След като резултатът стана 3:0 Наполи получи трайна възможност да владее топката. Ювентус спря да пресира и се върна в блок 4-4-2, за да контролира темпото на двубоя. Точно обратното се случи обаче. Момчетата от Неапол започнаха да разиграват без напрежение, а „бианконерите“ изпитваха същия проблем, както през първата част. Двойката нападатели не вършеше достатъчно (никаква) работа в отбрана, което правеше задачата на четиримата в центъра на терена да покрива пространствата стана невъзможна. Головете бяха логично следствие, като трудностите в защита за Юве се видяха особено добре при второто попадение за Наполи.

Кедира е излязал да пресира, оставяйки Пянич да трябва да покрива огромно пространство в центъра, като от двете му страни има по 1 играч на Наполи, готов да получи. Е, далечната опция е леко нереалистична, но пък използването на близката отваря достатъчно проблеми.
 

Заключение

Умишлено подминавам последните 10-тина минути на двубоя, защото те някак отговаряха на поне едно от гореописаните неща. Бих оценил мача като доста посредствен за среща между два от трите главни претендента за титлата. Двубоят беше изпъстрен с много тактически грешки, които не бяха коригирани и част от които може и да е трудно да бъдат коригирани за напред.

Голям проблем за Ювентус и Сари през този сезон ще е как аджеба да интегрира Роналдо в състава, без да страда в срещите срещу големите отбори. Подобна липса на работоспособност от двойката централни нападатели на Юве при защитен блок ще бъде наказана безмилостно в по-късните фази на Шампионска лига, а все пак това е целта на отбора. Наистина, това е само 2-ри мач на Сари в отбора, но Макс Алегри срещна подобни проблеми миналата година в четвъртфинала с Аякс и беше наказан. С 8 човека не е работа да се защитаваш.

Наполи и Анчелоти също също дадоха знаци, че трудно ще надскочат миналогодишното ниво. Отборът разчита прекалено много на динамичността с топката, техническото качество и ротации в предни позиции и полузащитата. Това е от малкото отбори в света, които играят с едва един играч, кото може да бъде сметнат за дефанзивно компетентен – Алан. Той също обаче физически отстъпва, когато срещне най-физически здравите състави.

Гостуванията в Неапол определено няма да са приятни за съперниците, но за играчите на Анчелоти може да има тежки дни, когато те пътуват навън. Най-вече обаче идеята за висока преса при гостуване с не особено силни и атлетични футболисти беше особено комична гледка.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s