Защо Челси започна сезона трудно?

Явно този сезон ще се пишат текстове за Франк Лампард и Челси на всеки месец и половина. Минали са само 4 мача от първенството, а аз, противният ананлизатор, отново идвам да се ровя в синята градина в Лондон, за да търся негативи. Злобна работа по принцип, ама евентуално може и да спомена нещо…… позитивно.

Ако сте чели анализът за предсезонната подготовка ще знаете, че Лампард общо взето захвърли всичко, което правеше в голяма част от времето и мина към уж по-сигурните неща. Някои елементи за добре, други не толкова. Ако пък сте изпуснали да чете, ей, да не мрънка някой после, че не знае контекста.

За разлика от предсезонната подготовка Лампард в началото на истинския сезон използва преимуществено 4-3-3, веднага след не особено красивите случки, развили се на „Олд Трафорд“ в първия мач. Тук обясненията вероятно са много, като за най-достоверно избирам това, че липсата на Н‘Голо Канте в центъра доста влияе на способността на сините да печелят единоборства. Все пак, измежду опциите Жоржиньо, Ковачич, Маунт и Баркли някак нито една не вдъхва голямо дефанзивно доверие. Решението? Сложи повече от тях, за да може да се замаскира до някаква степен пробленмът с печеленето на топката в централната зона.

Акцентирам повече на дефанзивния елемент в цялата ситуация, защото в офанзивно отношение основната част от работата при граденето отново се върши от двама човека, както в 4-2-3-1 – Жоржиньо и още по-главно Ковачич. Хърватинът помага във всички тези случай, в които топката трябва да бъде прогресирана с дрибъл или получена с гръб към противниковата врата. Също така е постоянно наличен за подаване, така че в моментите, в които Жоржиньо се види пресиран от противника, лесната опция за пас винаги е до него (е, има винаги поне още 2-3 опции, за по-сигурно).

Оттук може да погледнем на първо време как Челси изнася топката. Лампард не поема твърде много рискове в този елемент. След напускането на Давид Луис в състава не останаха твърде много (ако изобщо има и един) централни защитници, които да са образцови в изнасянето на крак. Това именно налага и активното участие на Жоржиньо и Ковачич, които да се нагърбят с поемането на топката от дълбочина.

Централите защитници се раздалечават много, за да изпозлват максимално ширината на терена. Тук идва ролята на двамата халфове, които постоянно да предлагат опция за пас, когато отборът избере страна, през която да атакува. Постигнатото числено превъзходство на Челси принуждава съперника да се скупчи в определена зона. Това, от своя страна, отваря възможност за обръщане на атаката към по-малко населения противоположен фланг.

Играчите на Шефилд Юнайтед са се скупчили в едната част и Емерсон има шанс за лесен пас към другия централен защитник

Проблемът за отбора често идва след смяната на фланга. Тук обичайно се отваря голяма пространство за някой от централните защитници да напредне с топката и да търси продължение на атаката. Неумението или поне в голяма степен липсата на увереност на защитниците в такива ситуации обаче ги възспира да тръгнат с токата в крака. Те обичайно предпочитат лесният вариант – пас към бек или халф, който се върнал по-назад. И атаката започва отначало твърде често.

Зелена стрелка пас, червена – дрибъл с топка. Зума е насочил движението на нападателите в посоката на паса, което отваря възможност да смени рязко посоката и да напредне с дрибъл. Той избира лесната опция и подава на своя патрньор в защита (зелената стрелка). Лесна, но не особено ефективна опция

След като топката ВСЕ ПАК бъде пренесена в средната част на терена идва и следващата характерна черта. Бековете на Челси се изнасят много високо по терена, за да придават широчина на играта. В същото време двете крила влизат навътре, в опит за за пласирането на максимално много играчи между противниковите линии. При Лампард крилата влизат навътре в терена, вместо да стоят на тъчлиниите и да придават широчина, както при други отбори. Това донякъде се налага и от самите способности на играчите в тези зони. Педро, Пулишич и Маунт са все играчи, които са далеч по-добри при получаването на топката в тесни простраства, отколкото да се надиграват 1 на 1 срещу бековете.

Друго преимущество на подобна постройка се крие в закарването на много играчи, които да атакуват наказателното поле при центрирания. Разиграването на сините много често завършва с изкарване на топката на фланга, откъдето Емерсон и Аспиликуета да центрират, докато в наказателното поле са се пласирали 3-ма или 4-ма нападатели. На теория това звучи, като ефективна стратегия и наистина ако погледнем головете на тима в първите 4 мача ще забележим, че половината от тях идват след подобни комбинации.  

На практика обаче Челси не е твърде разнообразен в атаките си. Очевидно е, че доста от ротациите между играчите все още не са оттренирани и се стига до неразбирателства, които пречат на ефективността във финалната третина. Това се вижда особено в някои от 10-те грешни опита за пас зад противниковата защита на мач на Жоржиньо ( и пасовете са зле, но и липсата на движение към вратата не помага).

От друга страна, контузиите на Хъдсън-Одой и Педро, както и липсата на оптимална кондиционна форма от Уилиан намалява опциите по крилата. Маунт е играч, чийто движение и комбинативност е много по-полезно в централните пространства, в сравнение с крилата. Цялата му игра е много близка до тази на един Дели Али от Тотнъм – независимо дали говорим за умението да получава на малки простраства около наказателното поле, или за отличното му движение без топка. Тук Лампард може да бъде оневинен, защото опциите наистина са му доста ограничени.

По-големите проблеми на отбора обаче са в защитната фаза. Двете неща обаче са в не малка степен взаимосвързани, но и до там ще стигнем. В първият двубой от сезона Лампард беше наредил отбора си в 4-4-2 дефазивно. Дербито с Юнайтед се оказа хаотичен мач, в който в не малки периоди преобладаваха единоборствата и преходните ситуации, съответно от атака в защита и обратното. Тук в някой ситуации се видя проблема на Челси при играта само с двама халфове без Канте в стартовия състав. Твърде често Ковачич и особено Жоржиньо губеха своите единоборства и това водеше до шансове за противника. От друга страна, при загубена топка се получаваше голямо пространство между 4-та в нападение и двамата халфове. Това често принуждаваше Ковачич и Жоржиньо да се опитват да пресират без особено добра подготовка и с твърде много пространство, което трябва да се покрива. Тук се развихри Погба на преходи и нещата станаха страшни.

Тежката загуба принуди Лампард да превключи към 4-3-3 и съответно отбрана в 4-5-1. Дефанзивният полузащитник на теория трябва да покрие това пространство, което съществуваше при 4-4-2 зад двойата халфове в центъра. Ефектът далеч не беше толкова голям, колкото вероятно му се е искало на Франки. Причините са, както колективни, така и индивидуални, така че да преминем към тях една по една.

На първо време изпозлваното 4-3-3 от Челси включва честото изнасяне на бековете високо по терена, докато фланговете играчи действат по-централно. Тройката халфове обичайно включваше Ковачич, Жоржиньо и някой измежду Баркли и Маунт. Както писах по-горе, Жоржиньо получаваше мечешка услуга от Ковачич, който е нагърбен със задачата да е навсякъде при граденето а играта и да е винаги да е наличен за пас. През това време Баркли или Маунт стоят по-високо по терена и осигуряват нужните хора между линиите за отбора. В последните 30-40 метра от терена се качват високо и бековете.

Дотук звучи добре, нали? Проблемът идва при контраатаките на съперника. Големият брой играчи на Челси, които са пред топката в голяма част от ситуациите, се оказва проблематичен. Ковачич, който принципно трябва да седи зад топката и да е готов за контраатаки, също често се увлича в дрибъл високо по терена. Загубената топка в тези случай е абслютно фатална, просто защото се оказва, че Жоржиньо остава сам и трябва да покрива огромно пространство в центъра на терена. Видеото долу показва една подобна ситуция от мача срещу Лестър.

Проблемите на отбора обаче не са само при загуба на топка и котраатака на съперника. Лампард очевидно продължава да залага в една или друга степен на персонално маркиране в центъра на терена. Двете 8-ци в халфовата линия обичайно са тези, които посрещат противниковите играчи при дълго владение на топката. Тук персоналният характер на действията е отчетливо проблематичен обаче. Обичайно, при агресивния блок 4-5-1, когато единият халф излезе близо до нападателя, за да посрещне противника, другата 8-ца формира двойка в центъра с дефанзивния полузащитник. По този начин за секунди се превръща формацията в 4-4-2 и отново покритието на простраствата е оптимално. При сините от Лондон обаче това не е обичайна практика.

Персоналната ориентация на двете 8-ци означава, че те често остават в една линия с нападателя, оставяйки един гигантски кратер простраство от двете страни на дефанзивния полузащитник. Ефективността на подобна игра, от тази гледна точка, зависи изцяло от дефазивните и атлетически качества на 6-цата – колко бързо ще се приближи до съответния фланг, за да покрие простраството и колко добър е в отнемането на топки от класни атакуващи полузащитници. Не всеки е Канте в крайна сметка.

Гореописаните проблеми реших да илюстрирам и с картинки за момента, в който видеото неизбежно изчезне.

Червени стрелки – пресира човек, зелена – пас. Двете 8-ци Ковачич и Баркли са излезли да пресират персонално двойката в центъра на Норич. Те все пак ограничават опциите за човека с топката за пас до 1 – зелена стрелка. Тук трябва да дойде Жоржиньо, който да е позиционира по-добре, за да пресече. Това обаче не се случва и пасът минава.
Цветовата гама е същата. Тук отново 8-ците на Челси са излезли да пресират персонално. Топката е подадена на десния фланг, което означава, че Жоржиньо трябва да се придвижи на тази страна, за да покрие огромното празно простраство и да пресира Тилеманс. Дефанзивният халф обаче не сполучава и Тилеманс намира пространство между линиите.

След като погледнахме колективните слабости на отбраната, може да погледнем и най-голямата индивиуална такава – Жоржиньо. Откакто той дойде във Висшата лига има една твърде ясно изразена тенденция. Бог не го е дарил с атлетизма, нужен за тази позиция. Общо взето италианецът се затруднява с бързото привдивжване от една страна на друга, за да покрие пространство. Също губи преимуществен брой от единоборствата по въздух и особено по земя. Нито достатъчно силен, нито гъвкав, нито бърз. Най-забавният момент от двубоите е да гледам как се опитва да спринтира наобратно към вратата си, може би защото ми напомня на себе си преди 2 години. Видеа мога и 50 да прикача на негови неумели прояви, но ще се задоволя само с тези:

Изводи

Мога ли да дам реална оценка за това, дали Лампард е добър мениджър? Абсолютно не. Ако пропусна клишето за малкото време, в което той е работил със сегашния си отбор, то със сигурност трудно ще избягам от други две извинения. На първо място в началото н сезона продължава Челси да не може да разчита на двама от най-добрите си играчи като цяло – Канте и Рюдигер. Към това число през последните два двубоя може да прибавим и Педро, който имаше много силни изяви в първите си мачове от сезона. Не по-малка липса обаче ми се струва, че е е тази на Калъм Хъдсън-Одой. Млад, директен и даващ в не малка степен непредвидимост на иначе доста предвидимите действия на отбора. Липсата на световна класа офанзивен играч слд напускането на Азар ще е сред големите главобоя за Лампард през този сезон и някой като Одой може и да лекът.

От друга страна, забележките към мениджърът може да бъдат насочени към използвания метод при защитаване. Знаеки, че Жоржиньо не е способен да предостави необходимата защитна сигурност, не ми изглежда разумно да го караш да прави неща, които са му непосилни. Даже и Канте би се озорил в не малка степен с пориването на цялото това пространтво. Извинения за Лампард има, и то основателно, но за момента има и доста неща, които продължават да подлагат на известно съмнение методите му. Неща, които вероятно няма да бъдат значително подобрени само с връщането на Канте, примерно.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s