Бингото на Емери провалено от упоритите стършели

Кръгът в Англия вероятно беше интересен и ми се щеше да кажа малко повече за мачовете на Сити, Тотнъм и Челси, но уви неделя бее работна при мен. Решението на проблема? Да гледам Уотфорд и Арсенал и да ви занимавам малко с благата фигура на Унай Емери и неговите понякога доста странни тактическия хрумвания. Всъщност доста неща могат да се изпишат генерално за Емери, но тук не му е мястото, затова всичко само в контекста на нещо като лондонското дерби.

Уотфорд тъкмо смениха треньора си, като Хави Грасия беше заменен от Кике Санчес Флорес. Ако се чудите защо последният ви е познат, ами да кажем, че и за него тръпката е позната, след като това е негов втори стинт начело на отбора. Испанецът заложи на 4-4-2 в защита и 4-2-3-1 с топката. Емери продължи да върти отбора си и да играе на бинго преди всеки мач, за да реши коя схема да използва. Този път беше диамантено 4-4-2 и в двете фази.

Още в първите 15-на минути се откройха основните тенденции в мача. Арсенал не се опитваше да пресира твърде дълбоко съперника, като това в не малка степен се отнасяше и за домакините от Уотфорд. Това обаче като че ли беше по-необичайно за гостите, особено с оглед на избраната формация. Вече вероятно сте наясно с мислите ми за диамантеното 4-4-2, пък ако не сте може да се осведомите here . Една от основните характеристики на системата е, че е изключително ефективен метод за преса. Всъщност това е и целта на играта по този начин най-често – агресивна преса и по-малко момент, в които съперникът да владее продължително, а твоят отбор да се защитава в блок. Защитаването в блок с тази формация е доста непрепоръчително поради пространствата по крилата, както видяхме в мача на Арсенал с Ливърпул преди няколко седмици.

Какво искам да кажа с тези общи приказки? Ами, че Емери отново ме изненада, като избра да не е особено агресивен в подхода си без топката. Това съответно позволяваше на Уотфорд да задържа топката в началото на първата част и да разтегля блока на Арсенал. Халфовете на Арсенал не са най-добрите, когато става въпрос за покриването на големи пространства и за печелене на единсборства. Комбинацията от индивидуалните и структурните проблеми доведе до някои проблематични мигове за топчиите.

Грешка на Джака и твърде голямо простраство за тримата халфове на Арсенал на покриват – лесен диагонален пас към Делофеу

Въпреки превесът на Уотфорд в началото, както така често става малкият отбор допуска досадна серия от грешки, а големият отбор има по един Обамеянг за разкош. Ако гледате гола още веднъж може да забележите и нежеланието, с което Абдулае Дукуре се връща назад и имитира, че пречи на Колашинац.

Голът сякаш успокои гостите и малко обезкуражи домакините, ако ще и временно. Арсенал взе владението над топката и успя да използва численото си превъзходство в центъра, за да установи период от 10 минути на доминация на притежанието. Уотфорд опитваше да противодейства на движението на Йозил и Себайос, като външните полузащитници Хюс и Делуфеу се прибираха максимално близо до двойката полузащитници в центъра. Така предпазваха от вертикални пасове между линиите, но оставяха огромна свобода за бековете на Арсенал да получават по тъчлиниите. А достигането на топката до тези зони беше улеснено от двойката отпред Грей и Клевърли, които се стараеха да не се чувствам толкова мързелив, докато лежа на канапето си. Абракадабра, така стана и вторият гол:

Съмненията в представянето на Арсенал оставаше обаче. Едно нещо ставаше доста ясно през първата част и това е, че диамантеното 4-4-2 не е достатъчно отработено. Особено си личеше при преходи от нападение в защита. Играчите твърде често закъсняваха да заемат оптимални позиции и като цяло не изглеждаха готови да реагират бързо при загуба на кълбото. Това важеше и за случаите, в които топката беше изритвана силно от вратаря на „стършелите“.

Липса на подготовка за втората топка. Джака оставя да бъде прехвърлен, а зад него никой не е готов да отреагира и да вземе втората топка. Секунди след кадъра идва Себайос, разхождайки се на лек тръч.
Забележете позициите на Колашинац и Гендузи (горе) при грешката на Мейтланд-Найлс. Двамата не влизат навътре в терена, за да наситят пространството и да предпазят от евентуална контра. В крайна сметка Уотфорд не се справят.

Никак не беше изненадващо, че второто полувреме гореописаните проблеми на Арсенал бяха експлоатирани от Уотфорд. След късо съединение в мозъка на Сократис резултатът беше намален на 2:1, а до края на мача оставаха 35 минути.

От около 60-та нататък Арсенал напълно загуби всякакви наченки на контрол върху събитията на терена. Отборът беше видимо неуверен при разиграването на крак от вратаря след допуснатия гол. Това означаваше, че Бернд Лено започна да изритва топката всеки път високо по терена. Тук обаче отново се прояви липсата на достатъчен синхрон между играчите на терена и желанията на Унай Емери. Когато топката беше изритвана от аут голяма част от състава на гостите оставаше в позиция за късо изнасяне, вместо да се изтегли нагоре по терена в готовност за борбата за втората топка. По този начин Уотфорд спечели около 63646476474 втори топки и съответно играта се пренасяше за секунди обратно около наказателното поле на гостите.

Проблемите при преходи също така останаха, в редките случаи, в които отборът овладее топката. В някои случай това се дължеше на изключително консервативния подход към края на двубоя на Емери. След 70-та минута двубоят се превърна в размяна на контраатаки. Когато обаче Арсенал беше наред да организира такава, се получаваше едно разделение на отбора на две – 4-та в нападение и 6-ма зад топката. Между тези две групи обаче се загуби връзката и Уотфорд успяваха безпроблемно да спечелят топката и да подхванат поредна своя атака. Емери и неговите играчи предприеха твърде паникьосания и в крайна сметка неефективен подход и последиците не закъсняха.

Джака и Найлс, lads.

До края на двубоя гардът на топчиите напълно падна и при поредните положения за Уотфорд само късметът попречи за пълна обръщалка. Спечелената точка обаче едва ли топли Емери и Арсенал.

Изводи

Какво се случва на „Емиратс“? Емери очевидно се сблъсква пред сериозни дилеми при определянето на най-добрата си система. Той традиционно има проблем с този елемент, но сега трудостите като че ли са в своя апогей. Продажбите на Алекс Иуоби и Михтарян очевидно си казаха думата и испанският мениджър загърби използването на 4-2-3-1 след неубедителните изяви на младия Рийс Нелсън.

Използваните пък в последните 3 мача диамантено 4-4-2 и 4-3-3 си личи, че не са достатъчно добре отработени на тренировъчното игрище. Незвисимо от кадровите слабости в състава, футболистите очевидно не разбират достатъчно добре какво се изисква от тях и това ще продължи да е така, докато не бъде избрана трайна формация и игрова система, която да се следва. Притеснително е, че след 5 мача и предсезонна подготовка Емери все още не изглежда да е много близо до това да наложи някаква ясно изразена стратегия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s