Как ПСЖ даде заявка за големия трофей

Шампионската лига започна и няма как да не се използва като материал за един бърз анализ. Погледнах програмата в сряда вечер и какво да видя – ще се чудя между Атлетико – Юве и ПСЖ – Юве. Откровено казано лъжа. Нямаше голямо чуденет, тъй като на Атлетико и Юве поне бях гледал по един мач този сезон, а на Реал и ПСЖ нито един. Трябваше да се разгледа какво правят Зидан и Тухел и логично след това да го изхлебя в анализ. Рисковете на професията.

Двата отбора едва ли изненадаха някого, започвайки с формации 4-3-3. Азар започваше като титуляр за първи път, а нито един от тройката в нападанието на ПСЖ – Мбапе, Неймар и Кавани нямаше да играе. Сигурно победа за Реал нали? Еми….

Двубоят започна леко монотонно. И двата отбора редуваха фази на притежание на топката и се опитваха да намерят някакъв ритъм. ПСЖ доста повече опитваше да е агресивен в началните 15 минути. Момчетата на Тухел търсеха възможност да пресират във всеки удобен момент, но координацията не винаги беше на ниво. Закъсняване да се покрие човек или да се покрие зона бяха характерни и затова и домакините не съумяваха да постигнат веднага желания контрол на терена.

Зелена линия – пас, двете червени – движение на играчите. Идриса Гей и Пабло Сарабия не могат да се разберат кой да излезе и да бие Кроос за топката. Те остават на една линия и съответно пасът на Кроос към Азар между двамата играчи на ПСЖ става детска играчка. Идеята е един измежду Сарабия и Гей да излезе и да пресира, а другия да покрие линията за пас според ситуацията. Не биде.

Реал връщаше халфовете Кроос и Хамес Родригес по-дълбоко, за да може на свой ред бековете на отбора да излязат по-високо по фланговете. ПСЖ се защитаваше в 4-5-1 и този начин на играч на Реал с топката принуждаваше фланговите играчи на парижани да с адаптират позициите. Сарабия и Ди Мария заемаха по-дълбоки позиции, за да маркират персонално движението на Менди и Карвахал. Това често водеше до подобна постройка за ПСЖ, в зависимост от коя страна се развива нападението.

Ди Мария се е прбрал на линията на защитната 4-ка заради високата позиция на Карвахал от тази страна. В противен случай паринажи рискуват да бъдат в числен дефицит в последната линия на защита – 4-ма защитници срещу цели 5-ма играчи на Реал (3-та в нападение + двамата бекове).

Проблемите в защита обаче бяха далеч повече за Реал. С напредването на минутите, особено след първия гол, който да кажем, че няма много какво да му се коментира, ПСЖ започнаха да тормозят не особено компактния дефанзивен блок на своите гости. Тримата полузащитници на Реал на моменти маркираха персонално своите съперници в халфовата линия на ПСЖ. В подобни мачове на моменти това е необходимо, просто защото съперникът разполага с играчи, които ако не бъдат поставяни под достатъчно напрежение ще намират дупките в защитата ти твърде лесно.

Изпълнението обаче е доста важно. Често се виждаше сцена, при която Кроос излиза, за да маркира Идриса Гей, преди още топката да е стигнала до халфа на ПСЖ. Това на свой ред оставяше дупка зад гърба на германеца, която на свой ред трябва да бъде запълнена от другите двама в средата на терена – Каземиро и Хамес. Често обаче това изобщо не се случваше и се наблюдаваха ето тези ситуации:

Кроос излиза да покрие Гей (зелена стрелка), което оставя прострамство зад него, в което навлиза Сарабия. Каземиро и Хамес обаче не се преместват към тази част на терена достатъчно бързо и ПСЖ отново влиза между линиите
Каземиро излиза да пресира Маркиньос, оставяйки дупка в центъра на терена. Топката е разтеглена към Кимпембе, който има лесна опция да намери Сарабия отново сам между линиите. Кроос закъснява да се прибере към центъра, а левия бек Менди не може да излезе да пресира Сарабия, защото трябва да пази Мюние горе.

Резултатът стана 2:0, а контролът на ПСЖ с и без топката ставаше все по-осезаем. Реал не показваха достатъчно агресия и координация в своите дефанзивни действия. Точно това правеха домакините, когато на свой ред испанския отбор владееше топката. Тук идва и разликата между дефанзивните механизми при двата тима. При ПСЖ, когато някой измежду Верати и Гей излезе, за да бие топката, то веднага Маркиньос и другия халф се ориентират, за да покрият простраствата зад гърба на пресиращия. При Реал се стигаше в най-добрия случай до първата стъпка и до там.

През второто полувреме нещата на терена почти не се промениха. ПСЖ продължи да разиграва все по-уверено, а гледането на Верати и Идриса Гей в центъра на терена отива някъде високо в таблицата със семпли, но страшно задоволителни удоволствия в живота. Усилията им често обаче бяха опропастявани във финалната тренитина от разконцентрираните завършващи пасове/удари на атакуващите играчи.

Все пак обаче имаше една лека промяна и тя включваше плахи и никак не добре преценени опити на Реал да пресира. В това се включваше твърде големи дистанции между играчите от предната 6-ца и защитната 4-ка. Това напълно обезсмисляше опитите за преса. Координацията между линиите и играчите на Реал отсъстваше и много често за изключителни техничари като Гей и Верати не беше никакъв проблем да се обърнат под напрежение и с 1 пас да елиминират в много случаи цели 6-ма играчи на противника.

Верати получава под натиск. Тук той няма близка опция за пас, затова трябва да търси смяна на крилото. Той успява да го направи, като намира Пабло Сарабия с лифтирано подаване. В този момент логичният въпрос е защо дистанциите между играчите на Реал са толкова големи и никой от линията защитници не излиза, за да пресече този пас?
Верати получава остро подаване от Кимпембе. Пресиращите в полузащитата на Реал обаче напълно се провалят да спрат италианецът и само с ново подаване ПСЖ имат шанс да играят 4-ма на 4-ма на половин терен.

Заключение

Положението не е твърде розова за Зидан, ако отборът му постоянно изглежда по този начин. Защитаването в блок и пресата бяха извършвани с крайно нисъ интензитет и твърде много позиционни грешки. Можех да направя около 20 клипчета със ситуации, в които ПСЖ намери пространства между линиите, но съм щедър (и мързелив) и се смилих с някоя друга картинка. Съперниците в ШЛ няма обаче да са чак толкова благосклонни.

Това ли е годината за Тухел и ПСЖ? Като цяло въпросът е не само на база на представянето в двубоя, но генерално заради кадровите възможности на състава. През лятото бяха привлечени точно профилът играчи, от които отборът се нуждаеше – полузащитници, които могат да отнемат топки, да печелят единоборства и да са на ниво в разиграването. Ерера и Гей – бинго. Ще поставя главата си в торбата и ще кажа, че Париж ще ликува през май.                       

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s