Как лисиците на Роджърс победиха хаотичния Тотнъм

Като верен почитател на Висшата лига в съботния ден просто нямаше как да подмина двубоя между Лестър и Тотнъм само заради някакви си голямо дерби в Италия, нали? Мда, и аз не съм убеден в избора си, но пък каквото било, било.

Като се вгледах в стартовите 11-торки и очакванията за двубоя донякъде ми се изясниха. Лестър, под ръководството на Брендън Роджърс, е изключитело ориентиран към работата с топката и високата преса за бързото й възвръщане. Основната тема за Почетино и Тотнъм пък от около 12 месеца насам е интензитета, пресата, агресията и директността в играта. Нито един от двата не изпъква в последно време с ясно изградени методи за контрол над мачовете или поставяне на особен акцент върху дефанзивната стабилност. Хаосът щеше да царува.

Роджърс не изневери на себе си и заложи на добре познатото 4-3-3. Джеймс Мадисън този път беше част от 3-та в полузащитата, вместо в тази в нападението, което допълнително подсказваше за намеренията на домакините. Почетино също не сътвори голяма сензация, залагайки на вече типичното за отбора 4-4-2 диамант.

В първите 20 минути топката много трудно може да се каже, че имаше ясен притежател и хегемон. И двата тима излязоха с настройката да не се бранят дълго време в блок, а вместо това постоянно да провокират съперника да греши с агресивна преса високо по терена.

При Лестър се открояваше все пак желанието да се изнася топката на крак, независимо от готовността на опонента да пресира веднага след първия пас на Каспър Шмайхел. В моментите, в които пък вратарят решаваше да не рискува и да праща топката директно към тройката в нападение, се получаваше неразбирателство. 4-та защитници, както и дефанзвиния полузащитник Ндиди оставаха дълбоко, все едно ще изнасят на къси подавания, докато 5-та отпред се изнасяше високо при борбата за първа топка. Оттук се получаваше и огромно разстояние между тези две 5-ци за Лестър и логично до загубата на много втори топки в началото на срещата. Видеата помагат:

Въпреки че двубоят преимуществено се играеше в доста хаотично темпо, с доста малко периоди на постоянно владение за някой от двата тима, такива епизоди не липсваха напълно. В тях си проличаха и проблеми на двата тима при защита в дефанзивен блок. При Тотнъм трудностите идваха от традиционните слабости на диаманта. Липсата на крила, които да защитават фланговете, беше експлоатирано от Лестър в определени моменти. Това по-скоро стана към края на първата част, когато домакините започнаха да контролират кълбото по-добре, но подобни сцени не липсваха и преди това:

Когато топката стига до десния бек на Лестър Перейра, левия халф на Тотнъм Ндомбеле трябва да излезе да го срещне. Тогава Тилеманс излиза на тъчлинията, за да завлече със себе си дефанзивния полузащитник Уинкс. По този начин в центъра на терена остава голяма дупка и след двойна комбинация по крилото Перейра има възможност да напредне. Рисковете на диаманта.

При Лестър, от друга страна, се забелязваха големи проблеми при защитаването в компактен блок. При защитаването в 4-5-1 е препоръчително, когато единият вътреше халф излезе да пресира, другият да се прибере до дефанзвиния полузащитник и отборът временно да премине в 4-4-2. По този начин се гарантира по-доброто покриване на централните пространства, както и оказването на достатъчно напрежение върху човека с топката от противника. При Лестър обаче насочеността твърде много падаше върху пресирането и готовността за контрадействия и твърде малко върху дефанзивната солидност. Картинките на помощ:

Червени стрелки – срещане на човек. Зелена – пас. Двете 8-ци на Лестър Мадисън и Тилеманс са по-концентрирани върху пазенето на играч на Тотнъм персонално или върху готовността да се включат при контраатака. Вилфред Ндиди остава сам самичък да пази цялото пространство в центъра (синия квадрат), както и двама съперници едновременно. Дани Роуз има лесен пас към Ндомбеле.

Голът за Тотнъм всъщност логично дойде от съчетание между добро изнасяне и лоша преса на Лестър. В тази ситуация Мадисън, Чилуел и Ндиди действат твърде пасивно при съответните си единоборства. Топката стига до Ламела, който имаше възможност да се обърне и да играе с огромно пространство пред себе си срещу едва 3-ма защитници на Лестър. Реакциите на Брендън Роджърс някъде в дъното на клипчето са безценни. Странична вметка: Ламела беше може би и най-добрия играч на терена в първата част.

В първите 20 минути на втората част събитията не се промениха много. Двата отбора продължиха да бъдат агресивни с пресата си. В моментите, в които тимовете успяваха да задържат топката за по-продължителен период слабостите при защитата в дефанзивен се виждаха и при Лестър и при Тотнъм. Те бяха същите като в първата част, описани малко по-горе.

Сон успява да се вклини между линиите на Лестър, където Тилеманс и Мадисън отново ги няма никакви. Ндиди отново се намира в ужасната ситуация да трябва да защитава цялото пространство пред наказателното поле срещу Сон и Ламела абсолютно сам.

Наблюдаваше и още една дефанзивна слабост в състава на Брендан Роджърс при постепенното изграждане на атаките на крак. Високите позиции в половината на Тотнъм на Мадисън и Тилеманс, означаваха, че при евентуална грешка в разиграването, Ндиди отново щеше да се окаже принуден да защитава огромни простраства от двете си страни при преход на Тотнъм

Мадисън и Тилеманс (очертани криво) са твърде напред, за да помогнат при загубена топка. Тук точно това се случва, след като Перес губи на фланга, което отваря страхотна възможност за пас (залена стрелка) към непокрития Сон в центъра на терена. Ндиди няма правилен ход и няма как да скъси дистанцията достатъчно бързо.

Всичко изписано обаче ни навежда на мисълта, че и двата отбора не бяха особено адекватни в дефанзивно отношение и двубоят до последния момент беше в един страшно хаотичен ритъм. Тотнъм се справяха по-добре с владеенето с хаоса, докато техен гол не беше отменен за около половина нанометър засада. Да, ако и вие не мислите, че е засада, то сме на едно мнение.

Разбира се, това означаваше, че резултатът остана 1:0, а Тотнъм все още показваха достатъчно нестабилности в отбрана, от гореописаните. Естествено една ситуация и серия от загубени единоборства около наказателното поле на отбора на Почетино беше напълно достатъчно за изравнителен гол при 20 оставащи минути.

Оттук насетне Лестър леко се прибра. Това обаче не означаваше, че отборът започна да обръща повече внимание на дефанзивната солидност. Момчетата на Роджърс просто спряха да пресират, оставяйки 2-ма човека високо по терена за контраатаки. Халфовата линия продължаваше да върши доста малко в дефанзивен план обаче и “шпорите” намираха постоянно пространства между противниковите линии. В тези моменти малко прецизност обаче липсваше.

Ударит валяха към Шмайхел, но голът падн във вратата на….. Газанига. Спечелена втора топка от Лестър и пас на Чаодри към звездата, който от 30 метра направи следобеда доста мрачен за Почетино. Моето недоумение от гледате на мача достигна кулминацията си.

Заключение

Двубоят срещна два отбора, които твърдо бяха решили да неглежират дефанзивните си отговорности колективно и да направят ситуацията на терена възможно най-хаотична. Изходът от мача може да се поспори до колко реално е справедлив, защото представянето на Лестър от колективна гледна точка беше под всякаква критика. Не бих съветвал някой да си помисля все още, че съставът е конкурент за топ 6, камо ли пък за топ 4.

Тотнъм обаче продължава да страда от изборът на хаоса пред космоса. Дали поради ненадеждните си опции в дефанзивната част на полузащитата или поради някаква друга причина Маурисио Почетино просто отказва да провежда контролирано мачовете си. Това оставя в голяма степен изходът на подобни мачове на случайността или поне на индивидуалната класа. Грешки се случват, а отбори като Лестър имат чудесни индивидуалности. Време за мениджъра на шпорите да помисли върху този въпрос.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s