Евертън не легна, но Сити изкова ценна победа

Съботният футболен ден в Европа предоствяше богат избор за драскане на следващия ден. Двубой на Ливърпул, Сити срещу съседите от Евертън и Мадридско дерби. Верен на традицията успях да позяпам части и от трите мача, но сякаш небесносини срещу тъмносини най ме грабна. Миналият сезон отново двата тима играха на „Гудисън Парк“ в момент, в който Сити изоставаше от Ливърпул в битката за титлата и победата беше задължителна.

Сега, независимо, че сме едва в 7-мия кръг, нещата отново се повтаряха. Ливърпул взха 7 от 7 мача и имаха внушителен аванс от 8 точки преди вечерния мач. Евентуална грешка на Сити щеше да наклони везните доста категорично, макар и в доста ранен етап на сезона. Та, да видим дали съседите от Евертън си дадоха зор, или очакванията за „лягане“ от феновете на Ливърпул щяха да се сбъднат.

Двата тима започнаха без твърде много изненади. Марко Силва беше избрал 4-2-3-1/4-4-2 съответно в нападение и защита. Гуардиола не изневери на себе си, като заложи на 4-3-3 с тройката в нападение Стърлинг-Жезус-Марез.

Двубоят започна де факто от 8-та минута, след като още в първата минути Тио Уолкот получи неприятна контузия и трябваше да бъде изнесен на носилка. В следващите 15 минути съответно Сити започна с желание за бързо убийство на Евертън (тая метафора май не трябва да я ползвам повече).

Това, което се отркрояваше, че Силва беше заложил на твърде добре познат подход в защита. Гюлфи Сигурдсон и Калверт-Люин си разменяха отговорността кой да покрива дефанзивния халф на Сити Родри, в зависимост от това в коя страна се намира топката. Това, разбира се, имаше условия да създаде проблеми за Евертън. Желанието да блокират изнасянето на топката през Родри означаваше, че централните защитници на гостите Отаменди и Фернандиньо имаха възможност да напреднат с топката в половината на Евертън.

Оттук се появяваше и следващият проблем. След като Отаменди навлезе нагоре по терена обичайно атаката продължаваше с пас към Марез на фланга. В този момент той обичайно беше пресрещан от левия бек на Евертън Люка Дин. Това, на свой ред, оставяше просранство между централние защитници на карамелите и Дин. В това пространство движение към вратата на Пикфорд правеше Де Бройне. Тук идваше и кризисния момент за Фабиан Делф. Полузащитникът на Евертън трябваше да избира дали да следва Де Бройне или да остане на мястото си и да защитава евентуалното навлизане навътре на Марез от фланга. Снимки и видеа to the rescue again:

Отаменди има страшно голямо пространство, в което да напредне (зелена стрелка). Иуоби (долу дясно) внимава за пас към Кайл Уокър, докато Делф е зает с движенията на Де Бройне. Наличен обаче остава пасът към невидимия на снимката Марез (червена стрелка).
Делф не знае дали да покрие движението на Де Бройне или да остане за пресрещне Марез

Натискът на Сити логично се отплати към средата на полувремето, откъдето обаче мачът се обърна. Сити леко намалиха темпото, а Евертън започна се опитва да разиграва по-уверено. Тук спомогна и по-мудната преса на Сити, но трудностите на моменти на гражданите да се справят с изнасянето на Евертън, минаващо през двамата халфове Делф и Шнайдерлен.

Червени стрелки – пасове. Зелени – играч на Сити, който евентуално да пресира

Затрудненията на Сити са видими тук. Колман получава топката, при което пасът към Шнайдерлен очевадното продължение на атаката. Тук въпросът пред играчите на Гуардиола е кой да се заеме с пресирането на халфът на Евертън, след като получи топката. Родри или Де Бройне са очевидните избори тук. Ако Де Бройне пресира, но Шнайдерлен покаже малко повече хладноръвие, то Евертън ще може да разтегли играта на другия фланг. Затова и белгиецът запазва офанзивната си позиция. Логично пресирането в този случай трябва да дойде в такъв случай от Родри, който да не позволи на Шнайдерлен да се обърне с топката, а по-скоро да го принуди да влезе в капан без изход. Никой обаче в крайна сметка не се ангажира да бие човека с топката и французинът намира Сигурдсон (горе ляво), който е направил хубаво движение зад гърба на Гюндоган.

По-доброто владение на топката на Евертън даде резултат, като играчите на Силва започнаха редовно да попадат на отлични позиции за центриране. При една от тях Фернандиньо се пропука и резултатът беше изравнен.

До края на частта Сити отново си върна амбициозността с топката и отново започна да притиска домакините. Това течение на двубоя се пренесе и в началото на втората част, когато гражданите започнаха да движат блока на Евертън отлично в дадени моменти, а играчите на Марко Силва се задъхваха да следят ротациите в нападенията на Сити. В дадени моменти се стигаше до подобни моменти:

Гюлфи Сигурдсон позволява твърде много време и пространство за Уокър да напредне и да намери пас между линиите.

Евертън обаче също имаха своите добри моменти при разиграването на кълбото на крак, но най-добрите им моменти идваха от корнери към Йери Мина. Да кажем, че липсата на хора като Лапорт и Стоунс е доста видима при опазването на играчи, които носят толкова голяма заплаха за противника от статични положения като Мина и Доминик Калверт-Люин. Борият спечелени от последния единоборства във въздуха вероятно надвишаваше броя на пръстите на ръцете ми, а всички 10 са си на място…

В крайна сметка идвидуалната класа си каза думата. Марез вкара след чудесен пряк свободен удар, а по-късно и Стърлинг довърши нещата след много добре изработена многоходова комбинация. При последния гол в не малка степен помогна и желанието на Евертън да си възвърне топката бързо. Халфовете на отбора започнаха да бият човека с топката по-активно, оставяйки пространства в центъра. Момчетата на Гуардиола не чакаха втора покана.

Заключение

Генерално не мога да бъда твърде критичен към Евертън. Дефанзивният блок на тима беше солиден и за своите стандарти Сити в големи части от мача не успяваха да го пробият с лекота. Момчетата на Марко Силва бяха на достатъчно добро ниво и в нападение, където с течение на мача техническото качество в състава помогна, за да бъде преодолявана пресата на Сити. Лягане определено нямаше, но класата на Сити си каза думата.

За гражданите това в общи линии беше позитивен мач и важна победа срещу добър отбор. Битката с Ливърпул през този сезон може да е още по-тежка от миналия сезон, но кадровите проблеми в защита не са обнадеждаващи. Отаменди и Фернандиньо е двойка защитници, които могат да бъдат затруднени в някои аспекти. Въздушната заплаха определено очаквам да бъде експлоатирана в следващите кръгове и от други състави.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s