Машината на Клоп не допусна лисиците на Роджърс да отмъкнат точка

Първоначално като станах днес нямах голямо намерение да пиша анализ, най-вече защото времевият континиум ме беше притиснал и времето не беше особено приветливо. Мислейки обаче за вярната армада от читатели обаче трябваше да погледна какво се случи на „Анфийлд“ вчера и как Ливърпул спечелиха срещу отбора на Лестър, който получава доста похвали през този сезон за играта си.

Големи изненади в двата състава нямаше. 4-3-3 и за Роджърс и за Клоп, като серверноирландецът заложи на по-консервативна постройка, при която Джеймс Мадисън беше поставен начално на крилото, а в центъра влезе Денис Прат. За домакините още един Джеймс, този път Милнър, замени Хендерсън, докато Деян Ловрен влезе вместо изигралият леко колеблив мач през седмицата Джо Гомес.

С тези два тима очакванията бяха за един хаотичен двубой. Както Лестър, така и Ливърпул обичат да пресират по един или друг начин, като през първото полувреме това противопоставяне доведе до един контролиран хаос от преходи на терена. И под контролиран имам предвид основно от момчетата на Клоп, които абсолютно обожават такъв тип мач.

Видимо беше също така и една лека позиционна промяна на Клоп. Фирмино започваше на лявото крило, докато Салах беше в ролята на нападател, а Мане застана отдясно. Тук вероятно германецът имаше две неща предвид. От една страна, бразилецът е доста по-полезен в дефанзивен план, за да покрива пространствата на фланга. От друга, агресията на Лестър при пресиране често означаваше, че линията на отбраната им е изнесен високо и Салах може да се опита да търси топката зад гърба на двамата централни защитници. Нещо, което Фирмино по принцип не прави.

Притежанието на топката беше в голямата си степен за Ливърпул и това се дължеше най-вече на далеч по-добрата организация на отбора при първи и втори топки и преходите от атака в защита и обратното. Реално до продължителни моменти на разиграване не се стигаше твърде често. Лестър нямаха никакво намерение да се защитават дълго в компактен блок 4-5-1, като това особено личеше от изявите на Джеймс Мадисън по крилото, който използваше всяка възможност, за да се опита да поставя централите бранители на Ливърпул под натиск. Това обаче водеше често до лесен пас към Алекзандър-Арнолд от тази страна на терена.

Мадисън излиза да пресира необмислено Ловрен, без останалата част от полузащитата да се е преместила към тази страна. С един пас Арнолд получава топката с доста свободно пространство за маневриране.

Лестър се стараеше, когато получи възможност да изпълнява аут, да се опитва да разиграва на крак, осъзнавайки, че се изправят срещу отбор, който много трудно може да бъде победен с дълги топки към нападателите. Ван Дайк и Ловрен рядко губят въздушни единоборства, а вторите топки почти неизменно се обират от стомената полузащита.

Разиграването на Лестър, разбира се, рядко успяваше да изнесе на крак, но в моментите, в които това се случваше момчетата на Роджърс успяваха да си вземат глътка въздух и да намалят темпото на терена. Контролът на Ливърпул върху събитията на терена се чувстваше, но тези моменти на спокойствие за Лестър означаваха малко положение пред вратата на Шмайхел.

Все пак в края на полувремето гол падна и то след много добро изнасяне на топката от страна на домакините. Роля изигра и твърде голямото желание на „лисиците“ да пресират:

Изнасянето на Ливърпул преди гола на Мане. Играчите на Лестър необмислено пресират с цели 5-ма играч дълбоко в половината на своя домакин. Робъртсън получава топката и му е нужен един единствен пас, за да създаде ситуация двама на един в центъра – Милнър и Фирмино срещу Н‘Диди. В този случай нито Прат последва Милнър достатъчно бързо, нито Тилеманс се връща, за да помогне на Н‘Диди. Рикардо Перейра на десния бек също стои назад и бива елиминиран от подаването на Милнът по фланга.

В началото на втората част Ливърпул вдигна интензитета в пресата в първите около 20 минути. Това доведе до грешки в състава на Роджърс от две естества. От една страна, когато гостите опитваха да изнасят на крак те много често губеха единборства в средата на терена, което позволи страшно много ситуации, в които Мане, Салах и Фирмино да играят с лице към вратата на Шмайхел, полчуавайки топката в последната третина на Лестър.

От друга страна, в моментите, в които хората на Роджърс се откажеха от изнасянето на крак, си проличаваше липсата на компактност при борбата за втората топка. Независимо дали Шмайхел е този, който праща топката силно напред, или е е някой от централните защитници, отборът винаги остава разтеглем по терена, с твърде големи дистанции между 5-цата отпред и тази в защитата. По този начин Ливърпул си възвръщаше контрола върху кълбото бързо и напрежението се връщаше постоянно пред вратата на Шмайхел.

При изритана топка разстоянието между линиите на Лестър е твърде голямо, което улеснява полузащитата на домакините при борбата за втората топка.

Към 70-та минута обаче пресата на Ливърпул поотслабна в своя интензитет и това позволи на Лестър отново да започне да разиграва по-продължително. Момчетата на Клоп бяха изпуснали момента си да нанесат втори удар. Който не вкарва му вкарват, гласи прочутата фраза..

Именно по този начин се стиг и до изравнителното попадение. Лестър смениха фланга на няколко пъти преди да се стигне до долната ситуация. Милнът излиза да пресира, което би трябвало да наложи Фабиньо да се премести на негово място, за да покрие Перес от Лестър. Това обаче не се случва и Олбрайтън пласира чудесно подаване между линиите, а останалите полузащитници на Ливърпул Хендерсън и Фабиньо са доста закъснели, за да спрат паса.

зелена стрелка – пас

Оттук Роджърс и Лестър решиха да предприемат консервативният подход, който така често изяжда глави. Чаодри влезе вместо Мадисън, който подсказа допълнително за намеренията на гостите. Ливърпул обаче се възползва и започна да използва предоставеното притежание, печелейки свободни удари и корнери. Тук винаги съществува възможността за допускане на грешка, автогол, гол след рикушет в плажна топка….Шок и ужас за Лестър, точно това се случи в края. Е, не гол след удар в плажна топка, но пък неразбирателство между Еванс и Шмайхел, което доведе до дузпа за хората на Клоп и гол за 2:1. Много стари максими се доказаха и тук.

Заключение

Всъщност всичко друго освен победа на Ливърпул тук щеше да е доста несправедливо. С един от общо двата си удара в мача гостите вкараха, при може би единствената колективна неточност (биеща на индивидуална) неточност в отбора на Клоп през целия двубой.

Мърсисайдци контролираха нещата отлично с изключение на един период от около 10 минути, а през другото време само пропуски ги лишиха от преднина от два или 3 гола. Лестър всъщност не играха зле, даже вероятно това в някои елементи беше по-добро представяне от онова срещу Тотнъм преди няколко седмици. Въпреки това точката щеше да е доста случайна. Ливърпул определено няма да е лесен за спиране.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s