Заслужено ли Юве излъга Интер на Сан Сиро?

Неделният ден беше твърде богат откъм футнолни събития, така че днешният избор е труден. С най-голямо удоволствие ми се искаше да погледна какво се случи на „Етихад“ и защо вълците изядоха Сити така жестоко. Все пак ще предпочета популярният избор и реших да хвърля около на италианското дерби между Интер и Юве. Да видя какви ги вършат Антонио Конте и Маурицио Сари.

Стртовите 11-торки не предоставиха твърде много изненади. Конте заложи на характерното през този сезон 3-5-2/5-3-2 с и без топка съответно. Сари пък предпочете да зареже 4-3-3 за момента и да мине към другата си голяма страст – 4-4-2 диамант с Роналдо и Дибала на върха на атаката.

Двубоят започна вихрено. В първите минути ясно се очерта, че и двата състава ще искат да пресират и да бъдат агресивни, като също се видя, че Интер ще успява в не малко случаи да излиза ефективно от пресата на съперника. В първите 10 минути обаче Юве играеше много директно, като двете най-големи положения, включително и голът, дойдоха след дълги топки зад защитата на съперника. В единият случай при постепенно разиграване, в другата – при спечелено единборство в центъра на терена. Дибала вкара, Роналдо уцели гредата.

Индивидуалното качество тук на нападателите на Юве беше доста по-големият фактор отколкото някаква велика тактическа мисъл. Всъщност след тези ситуации момчетата на Конте влязоха в доста добър ритъм, излизайки от пресата на гостите в редица случаи и задържайки топката за по-дълго в следващите 15-20 минути. Това, което много помагаше за преодоляването на тази преса, беше численото превъзходство 4-ма срещу 3-ма за Интер дълбоко в половината на „нерадзурите“. Тройката централни защитници, както и Брозович, успяваха с лекота да преодолеят съпротивата на Роналдо, Дибала и Бернардески, както в долния случай.

Централният защитник в горната част на снимката се отдалечава от човека с топката, за да създаде пространство. С два паса пресата на Юве ще бъде преодоляна. Даже и да излезе в човек на Юве да пресира централния защитник горе, то опции за пас отново ще има – или към халф-бекът от тази страна, или към 8-цата на Интер (май Сенси).

Преодоляването на пресата водеше и до следващия проблем. След като Интер успеят да задържат топката по-продължително, отборът на Конте започва да сменя фланга често, за да разтегне дефанзивния блок на Юве. Пасивната защита в среден блок е лош съветник при игра с диамант, а сцени като следващата се повтаряха твърде често в тези минути.

Де Врай има цялото време на света, за да избере следващия си пас. Той има две опции (червени стрелки). През това време тройката нападатели на Юве е изключително пасивна. Дибала и Роналдо са концентрирани върху пресичането на евентуален пас към Годин и Шкриниар (зелени стрелки). Бернардески, от своя страна, държи позицията си до Брозович твърде дълго време, вместо да излезе по-бързо, за да скъси дистанцията до защитника на Интер с топката и да го насочи да подаде или наляво, или надясно.

Тези сцени ни обясниха защо домакините имаха добри периоди на притежание на кълбото и стиганаха както до изравнителен гол, така и до още 1-2 добри положения. Гостите от Торино обаче се възползваха от едно от най-силното качество на диаманта – възможността да се държи по-продължително време топката поради многото опции за пас. Момчетата на Сари се скупчваха в дясната част на терена, когато нападаха, карайки Интер също да пращат голяма част от играчите си в тази половина. Гостите се опитваха по този начин да отворят възможност за пас към лявото крило, където да е значително по-свободно. В края на частта подобно положение за малко да доведе до гол.

Брозович си напуска зоната, за да бие Пянич. След като топката е обърната на левия фланг Матуиди получава шанс да центрира. В този момент Брозович все още не е успял да се прибере достатъчно плътно пред линията на централните защитници. Дибала изпреварва и Брозович и Годин, за да гърдира за Роналдо, който стреля силно, но Ханданович спасява.

В началото на втората част предимството беше за Ювентус. Момчетата на Сари започнаха да пресират високо от първия съдийски сигнал, буквално в самото наказателно поле на Интер. Това затрудни страшно много изнасянето на домакините и даде превъзходството при владението на топката на състава на „бианконерите“.

Освен високата преса си личеше и по-директния подход на гостите с топката. Много по-често Роналдо, Матуиди и Кедира започнаха да търсят топката в дълбочина, зад защитата на Интер. Това се оказа проблем за „нерадзурите“, тъй като след подобен пас в дълбочина полузитниците на Юве бяха готови за борбата за втора топка и изпреварваха тези на Интер.

В не малка степен влияние оказа и един момент, който започвам да виждам при доста отбори напоследък. При изпълнението на аут силно напред защитниците и халф-бековете на Интер не винаги се изнасяха нагоре по терена навреме, което означаваше и поява на големи пространство между нападателите и защитната линия. От това се възползваха гостите, печелейки преимуществено вторите топки и упражнявайки контрол върху събитията на терена.

Огромни разстояния между линиите на Интер при изпълнение на аут. Защитната 5-ца е напълно отделена нападателите и полузащитниците.

Това се промени около 60-та минута. Тогава Интер успяха да изнесат играта и на свой ред да започнат да пресират, за да накарат Юве да допуска грешки. Това доведе и до далеч повече моменти на спокойно и продължително владение на топката за „нерадзурите“. Това отново показа слабостите на защитването с 4-4-2 диамант.

Ситуация, която се повтори много пъти в този период. Тройката на Юве в нападение не помага достатъчно в защита, съответно полузащиниците трябва да покриват огромна площ. Матуиди следва движението на Барела, Алекс Сандро е пресрещнал Д‘Амброзио. Пянич излиза, за да бие Брозович, но зад него остава голяма дупка, в която влиза Матиас Весино, за да получи. Трима играчи на домакините срещу трима такива на гостите. В тези ситуации обаче нападателите на Интер така и не произведоха нужното качество в завършващата фаза.

Около 78-та минута Конте реши да смени формацията на 5-4-1 в защита с пускането на Матео Политано. На теория това имаше смисъл с оглед на факта да намали шанса неговият тим да бъде разтеглям по терена при атаките на Юве. Ефектът обаче се оказа обратен. Синхронът в действията на двойката полузащитници Весино и Брозович не се оказа на ниво в 80-та минута, което позволи на Юве да пласира пас между линиите за Роналдо. Останалото е класа.

Весино закъснява да излезе да бие Пянич, Брозович закъснява да покрие линията на пас към Роналдо.

Заключение

Доста равностоен мач като цяло и никак не лош за наблюдаане. Периодите на доминация бяха на приливи и отливи поради желанието и на двата тима да пресират агресивно. Генерално Интер стоеше доста добре с изключение на един период от 15 минути в началото на втората част. Момчетата на Конте бяха много уверени с топката и създаваха големи главоболия на защитата на Интер. В крайна сметка обаче двубоят се реши от това коя атакуваща линия успя да създаде повече. Роналдо и Дибала определено бяха далеч по-прецизни през втората част спрямо Лукаку и Мартинес. В друг ден обаче Юве далеч не излиза като победител от срещата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s