Научихме ли нещо ново след мача на “Олд Трафорд”?

Във вчерашния ден се игра едно дерби, което по принцип се чака с голямо нетърпение всеки сезон. Юнайтед срещу Ливърпул. „Олд Трафорд“. Единствен мач в неделя. Всичко дотук изглежда звучи като анонс за гладиаторска битка от най-висока класа. С една разлика в този случай – играеха отбори, разделяни от 15 точки след само 8 кръга.

Мачът твърде бързо обаче беше отписан от мнозина като сигурна победа за Ливърпул. От досегашния престой на Солскяер вече знаем едно – той предпочита да разположи отбора си така, че да има възможност да контраатакува и да се защитава по-дълбоко. Тази възможност често му се отдава именно в подобни сблъсъци срещу по-големите отбори и той отново не изневери на себе си.

Норвежецът започна с 5-2-1-2 в защита и смесица между 3-4-1-2 и 3-4-3 с топката. За Ливърпул липсваше Мо Салах, което никога не е добра новина. Дивок Ориги го замени в 11-торката, но дълбоко в себе си всеки можеше да предвиди, че разликата в представянето на двамата ще си каже думата.

Двубоят започна и се разви през първото полувреме по начин, който трудно можеше да се сметне за изненадващ. Юнайтед опита да бъде агресивен за първите 10-15 минути, пресирайки високо и предизвиквайки голям брой единоборства по целия терен. Юнайтед пресираше човек с човек общо взето по целия терен, залагайки на 3-4-1-2 като формация.

След първоначалното хаотично начало срещата премина в следващата си фаза. Гостите взеха по-големия процент притежание на топката, докато Юнайтед беше доволен да се отдръпне назад. Тук имаше няколко ключови момента. От една страна, Юнайтед се защитаваше в 5-2-1-2 и всеки с човек в средата на терена. Фред, Мактоминей и Перейра имаха индивидуални задачи срещу тройката в центъра на Ливърпул. От друга страна, Рашфорд и Джеймс трябваше да седят по-високо по терена, за да са в оптимални позиции при спечелване на топката от техните съотборници.

Всеки с човек в центъра (червени стрелки). Тук може да се сдобие добра представа за цялостната идея на Оле. Той желаеше да насити максимално много центъра на терена, оставяйки пространства за Арнолд и Робъртсън да се включват по-високо по терена. Когато топката бъде спечелена обратно идваше и ролята на двойката нападатели. Схемата на игра целеше да ги изолира сами срещу Ван Дайк и Матип, като първият пас след спечелена топка обратно винаги трябваше да бъде по тъчлинията (посока зелените стрелки), от двете страни на защитниците. Това щеше да позволи и на Перейра от задна позиция да се включи в завършващата фаза.

Като цяло идеята на Солскяер не беше нещо революционно, нито сложно за обяснение. Не бих могъл и да я нарека съвсем дефанзивна тактика. Реално маркирането човек с човек срещу отбор като Ливърпул, който изключително много разчита на ротации между полузащитниците, не е препоръчително. Освен това, бековете на „мърсисайдци“ получаваха често доста пространство и възможност за диагонален пас навътре към терена. Долната ситуация идеално илюстрира двата проблема накуп:

Червени стрелки – движение без топка, зелена – пас. Вайналдум завлича Мактоминей със своето движение, което оставя огромна дупка в средата на терена. Уан-Бисака излиза да пресрещне Робъртсън, докато Линдельоф се заема с Ориги, който е някъде долу вляво на тъча. Тук левият бек на Ливърпул вижда възможност да експлоатира празното пространство в блока на Юнайтед. Той прави двойно подаване с Ориги, но в крайна сметка центрирането му към Фирмино е изчистено.

Момчетата на Клоп обаче твърде често имат своите затруднения срещу отбори, които се защитават дълбоко. Характеристиката на полузащитниците на отбора прави в не малка степен лимитиран арсенала от комбинации, които могат да бъдат използвани за създаването на положения. На „Олд Трафорд“ проблемът беше задълбочен и от липсата на Салах. Ориги е от онези футболисти, които са пълни с енергия и в края на мачовете търчането му в права линия по тъча и зад защитата на противника имат своя ефект поне откъм създаване на хаос. Като титуляр срещу отбори, които се защитават дълбоко обаче това не върви. Определено се усещаше как за разлика от Мане и Фирмино, Ориги просто не предоставя нищо на малки пространства и при бързите комбинации с по едно докосване.

Така двубоят вървеше изключително равностойно и заплетено, като Юнайтед успяха да създадат напрежение след няколко тъча и 1-2 контраатаки по гореописаните механизми. Ливърпул пък създаваше усещането, че ще създаде положение след разтягане на блока на Юнайтед. В крайна сметка първият гол падна при странни обстоятелства. Мартин Аткинсън прецени, че ритане в коляното нее фаул и за момчетата на Солскяер се откри шанс да контраатакуват точно по начина, по който искат – 3-ма на 3-ма, докато бековете на Ливърпул са извън позиция. Дали имаше фаул, или не, не знам. Реферските интерпретации станаха твърде тънки за моите неизтънчени разбирания и сетива.

Втората част донесе доста промени в тактическите постройки и в двата отбора. Клоп даде шанс на досегашното 4-3-3 да намери пробив през защитата на Юнайтед, но Ориги и твърде малкото хора между линиите като цяло не оставиха друг избор на германеца. Той смени схемата на 4-2-3-1, изкарвайки Ориги и вкарвайки Чембърлейн. Това мигновено имаше ефект и принуди Юнайтед да смени динамиката в защита. Оле премина към 5-3-2, без същия елемент на персонално маркиране в центъра. Това се наложи от факта, че Ливърпул вече играеха с двама полузащитници пред Вас Дайк и Матип, което обезмисляше ролята на Перейра да пази индивидуално Фабиньо.

4-2-3-1 за Ливърпул и 5-3-2 за Юнайтед

Промяна имаше и в динамиката на разиграването на гостите. Сега те вече имаха цели трима или 4-ма състезатели между линиите. Също така момчетата на Клоп отново имаха възможност да разтягат по ширината на терена блока на Юнайтед и това доведе до няколко интересни проблеми за домакините.

Ливърпул започва да разтяга дефанзивния блок на Юнайтед. Фред трябва да излезе, за да срещне Арнолд, което оставя огромна дупка зад гърба му. Тук двойката полузащитници на гостите са важни, за да се предлагат като опции за пас. Рашфорд в този случай не е включен за режим „защита“ и Фабиньо получава сам топката с лице към вратата на Де Хеа. Хендерсън (някъде долу вдясно) не позволява на Йънг да излезе и да пресрещне Арнолд.

Това е една от слабостите на 5-3-2 срещу 4-2-3-1. Двойката полузащитници на Ливърпул в този може дадат числено предимство в тази част на терена за отбора си. Това може да стане при недостатъчно голяма работоспособност на Рашфорд и Джеймс от другата страна, които да не позволяват на Фабиньо и Вайналдум да имат достатъчно време с топката в крака.

Клоп все пак осъзна, че Хендерсън на дясното крило не предоставя кой знае какво по отношение на играта с гръб към вратата, поемането между линиите и под напрежение. Адам Лалана влезе на терена около 70-та минута. Солскяер също видя, че уязвимостите на дефанзвината му структура може да изяде точките за неговия отбор от 75-та минута мина към по-стабилното 5-4-1. По този начин Юнайтед вече имаше възможност да покрива ширината на терена далеч по-ефективно. Това беше и общо взето края на контрааткуващите аспирации на Оле, особено след ато Джеймс и Перейра заиграха на около 30 метра от вратата си, за да покриват бековете на Ливърпул.

5-4-1 за Юнайтед

В този момент общо взето на терена стана доста трудно за Ливърпул да намери път през блока на Юнайтед. Най-добрият вариант беше през фланговете, но бранителите на домакините се справяха доста безпроблемно с центриранията. Е, до 84-та минута, когато Линдельоф и Рохо поиграха на прескочи топката и Лалана вкара от най-лесните голове в живота си. Тъжно за Оле и доста весело за Клоп.

Изводи

Научихме ли реално нещо ново за двата отбора? Не особено. Юнайтед отново затвърдиха, че имат приличен отбор, за да изнесат контраатакуваща стратегия на едно причилино ниво. В интернет пространството обаче циркулираха мнения, че Юнайтед напълно е надиграл Ливърпул и че Оле е надхитрил Клоп. Ами, не. Мачът беше страшно равностоен и общо взето и двата отбора бяха донякъде доволни от развитието на темпото и играта до едно време. И двата не се чувстваха напълно комфортни с някои неща, но и не бяха напълно недоволни. Добър мач за Юнайтед, но такъв, в който Юнайтед имат доста повече аргументи за добро представяне. Работата на норвежеца ще бъде поставена под лупа в следващите мачове, когато неговите момчета ще трябва да разбиват дълбоки защити.

За Ливърпул пък точката определено е с по-добър привкус, отколкото с негативен. Клоп знае, че мачове срещу прибрани дълбоко отбори не са лесни за неговия тим и всяка победа или точка в такива мачове ще трябва да бъде изкована с голяма концентрация и фокус. Защитно гостите имаха някои проблеми, но генерално показаха обичайното ниво и това ще радва Клоп. В нападение молитвите на германеца ще са насочени към това никога да не му се налага да избира Дивок Ориги като титуляр в наистина тегав мач. Все пак обаче смените през втората част на специалиста бяха на място и имаха желязна логика зад себе си. 8 победи и 1 равенство наистина не е за оплакване.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s