Смаза ли Ливърпул Тотнъм или мачът все пак беше равностоен?

На пръв поглед дербито на неделния ден във Висшата лига (още познат като Super Sunday) изправяше един срещу друг два отбора, които бяха в доста противоположни позиции. Високолетящият Ливърпул с аванс от 6 точки преди началото на кръга пред Сити и който няма загуба във Висшата лига от 9 месеца и Тотнъм, които се намираха на цели 13 точки зад момчетата на Клоп след едва 9 мача от новия сезон.

Разбира се, като отбор с предостатъчно класа и предостатъчно добър треньор доста хора имаха едно на ум, че Тотнъм няма да легнат по гръб толкова лесно. Почетино се намира в трудна ситуации от много гледни точки, но във вчерашния ден беше успял да съчини боеспособен план за действие. Той реши да заложи на хибрид между 4-2-3-1 с топката и 4-5-1 без нея, като за да стане това Дели Али трябваше да изиграе доста задължаваща роля на 8-ца без топката и втори нападател с нея.

Ливърпул и Клоп не изненадаха никого ни най-малко със стартовата си 11-торка, но нямаше и нужда при положение, че системата на германеца се намира в апогея си и всеки чарк е на мястото си.   4-3-3, като Ловрен влизаше за все още контузения Матип.

Още преди обаче да сме разбрали изобщо кой с какъв план за мача излиза Тотнъм вече водеше. Следващите картинки са за възхвала на Муса Сисоко, защото е пич.

Абсурден Сисоко отнема топката и минава ТРИМА човека в центъра, за да изведе Сон 1 на 1 срещу Трент. ДрибълЪТ на френския полузащитник си е сам по себе си основно оръжие за преодоляване на пресата след загубена топка от страна на Ливърпул.

Мечтан старт за гостите и не особено за Ливърпул. Естествено, оставаха около 90 минути от мача, така че реално не можеше да се определи дали това беше показателен момент за остатъка от срещата и щастливо стечение на обстоятелствата и миг индивидуална класа.

В следващите минути се очертаха и контурите на срещата. Тотнъм и Почетино бяха предпочели консервативен подход без топката, избягвайки високата преса и залагайки на защита в схема 4-5-1. Това вероятно беше направено като отговор на позициите бековете на Ливърпул. Външните полузащитици Сон и Ериксен имаха ролята да работят достатъчно здраво, за да пресрещат бързо Робъртсън и Арнолд и да предотвратят диагонални пасове навътре в терена или центрирания.

4-5-1 без топката за Тотнъм

Това първоначално неутрализираше ротациите на Ливърпул по фланговете. В тези минути най-често Мане и Салах стояха между линиите и оставяха двойките Робъртсън-Вайналдум и Арнолд-Хендерсън да се грижат за градежа и придаването на широчина по тъчлиниите. Това ограничаше често възможностите за движение на някой измежду Хендерсън и Вайналдум зад гърба на защитата на Тотнъм и позволяваше на гостите да стоят доста компактно в своя блок.

Двубоят се играеше почти изцяло в половината на Тотнъм, но домакините не успяваха да сътворят нещо твърде опасно в първите 25 минути. За сметка на това в една от малкото ситуации, в които Спърс разиграха на крак от своята врата се стигна до доста добър шанс за втори гол. При тази атака бяха демонстрирани и някои от слабостите на Ливърпул срещу противник, разиграващ в 4-2-3-1.

Тотнъм използва широчината на терена, след като играчите на Ливърпул добре са блокирали центъра. Робъртсън излиза високо, за да пресира Орие, който обаче комфортно успява да отиграе с по-слабия си ляв крак към Ериксен. Това принуждава Ван Дайк да излезе и да пресира датчанина, който с едно двойно подаване с Орие остава ситуация 3-ма на 2-ма във последните 4 метра за Тотнъм. В случая някой измежду Фабиньо и Хендерсън трябва да се върне редом до Арнолд и Ловрен, след като десния бек на „мърсисайдци“ е оставен сам срещу Кейн и Сон на далечната страна.  

Този момент доста напомни за второто полувреме на миналогодишния мач между двата отбора на „Анфийлд“, когато Тотнъм създаде страхотни проблеми на Ливърпул след минаването в 4-2-3-1. Добрите разигравания на Тотнъм обаче в този двубой бяха твърде малко.

В следващите 10 минути Ливърпул успя да сътвори и най-добрите си атаки за частта. Това донякъде се дължеше на факта, че Салах започна да излиза на тъчлинията, създавайки неудобна ситуация за Роуз и Сон. Сега вече Хендерсън можеше да прави пробиви без топка в пространството между Роуз и централните бранители на Тотнъм, в моментите, в които бекът трябва да пресрещне египтянина.

Първият проблем за Тотнъм. Когато Салах излезе на тъчлинията Сон и Роуз са еднакво далеч от него при получаване на топката. Това дава възможност на Салах да пласира диагонален пас точно между двете линии на защитата на Тотнъм към Фирмино. Тук Хари Уинкс трябва по-скоро да застане в една линия с защитната 4-ка, за да покрие точно това пространство между двамата централни защитници, в което е навлязал бразилеца

След това двойно положение хаосът превзе действията на гостите за следващите минути и след серия статични положения и центрирания по чудо резултата не беше изравнен. Последните 10 минутки на полувремето все пак върнаха хладнокръвието на момчетата на Почетино и те отново започнаха да се защитават организирано и с достатъчно добър синхрон.

Второ полувреме

Ведага след рестарта на мача и двата отбора имаха чудесни възможности за голове, което обрисува и първите 10 минути на второто полувреме като доста хаотични. Първо Давинсон Санчес изпусна Фирмино зад себе си, но Газанига спаси удара на брзилеца, за да може само няколко секунди по-късно вратарят да намери Сон с около 70 метров пас. Кореецът свърши всичко освен да вкара, виждайки агонизиращо как топката се ударя в гредата.

Стратегията на Тотнъм обаче очевидно не се беше променила особено, като Ливърпул продължи да доминира притежанието на топката. Все пак в 52-та минута всичките усилия на домакините се увенчаха с успех. Тук дойде и нов проблем за Спърс и това беше по-активната работа на Фабиньо във финалните 30-на метра на терена. Движението на Хендерсън зад гърба на отбраната на Тотнъм завличаше централен полузащитник със себе си и оставяше пространство за Фабиньо в центъра. Първият гол дойде именно след подобно разиграване.

Гол №1 за Ливърпул. Фабиньо получава топката с известно пространство и веднага търси пас в дълбочина. Тук Уинкс излиза всъщност относително навреме, като и линията на Тотнъм е успяла да поеме няколко крачки назад към собствената врата. Проблемът идва от Дани Роуз обаче. Докато англичанинът се бори за позиция с Фирмино, той някак не успява да прецени добре летежа на топката, която леко нелепо го прехвърля и се озова на левия крак а нахлуващуя Хендерсън. 1:1.

В следващите 10 минути започваха да си проличават и трудностите за Тотнъм от лявата им страна. Сон все по-често закъсняваше да пресреща Арнолд, което принуждаваше Роуз да излиза по-активно. В нередки случаи обаче и полузащитата не успяваше да се премести от единия фланг на другия достатъчно бързо. Фабиньо се облагодетелстваше от това, като изникваше сам току пред границата на наказателното поле. Един пример убийствено напомняше за гола на Хендерсън моменти по-рано.

Сон и цялата полузащитна линия на Тотнъм закъснява да се пренесе от едната на другата страна. Али трябва да е излязал далеч по-рано, Фабиньо има възможност да копне топката зад гърба на отбраната, но Салах не успя да стигне до топката.

В следващите минути мачът отново премина в по-спокойно темпо, в което Тотнъм успя да задържи малко топката. Точно обаче, когато „шпорите“ мислеха, че са овладяли стихията, дойде и моментът на дузпата. Всъщност Серж Орие не се справи твърде зле в ситуацията първоначално, но след това влезе твърде остро на в краката на Мане, който го беше изреварил. Изпълнението от дузпата на Салах не беше убедително, даже беше доста нечисто, но в крайна сметка вратарят на Тотнъм не успя да реши как да реагира в случая.

Последните 15 минути на мача бяха и тези, в които ролите се обърнаха. Ливърпул мина в 4-4-2 след смяната на Салах около 80-та минута и отборът тотално се отказа да пресира. Това, както и страхотния Танги Ндомбеле позволи на Тотнъм на свой ред да задържи топката за продължително време и да изгради някой много добри атаки. Клоп вероятно не прецени, че отбор с Али, Кейн, Сон, Ндомбеле, Моура и Ло Селсо на терена не е най-добрият, срещу който да се затвориш. Въпреки двете положения на Роуз и Сон в последните минутки на мача Ливърпул задържа и след труден мач се върна към победите.

Изводи

На първо място е редно да се отбележи, че въпреки отправените от Ливърпул цели 13!! точки удари, не повече от 1/3-а от тях реално бяха застрашителни за вратата на Газанига. В доста големи период от срещата Тотнъм се защитаваше относително добре и създаде реално 3 добри положения в първите 75 минути. Това, което обаче изяде главата на гостите беше твърде голямата пасивност. Ливърпул е твърде добър отбор, за да се браниш 70 минути почти нон-стоп.

За момчетата на Клоп, от друга страна, това беше поредн много силно и домнантно представяне, както и доказателство за страхотния манталитет на отбора. Въпреки ранният гол и не особено добрите първи 20 минути момчетата на Клоп продължиха да са спокойни и да не прибързват играта си, за да може в крайна сметка положенията пред вратата на Тотнъм да дойдат в големи количества. Пореден мач, в който победата е закономерна на фона на показаното.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s