Най-добрият мач на Арсенал за сезона завърши….без победа

Знам, никой няма да повярва на заглавието и ще се изсмее на мен и неловкия ми опит за защита на стратегията на Унай Емери във вчерашния мач срещу Уулвс. Особено ако погледне резултата и статистиката първо. Чуйте изповедта ми обаче.

Да започнем оттам, че Емери всъщност изобщо не се справя по почти нито един параграф от мениджърството през този сезон. Испанецът като че ли има още по-малка идея точно какво иска да постигне с настоящия си състав, а непрестанните му промени на формация означават, че и футболистите не знаят какво иска Емери от тях. Каша, равняваща се на може би нито един убедителен мач за отбора от началото на сезона във Висшата лига.

Срещу Уулвс Емери пак не изневери на себе си и (шокиращо за всички) смени формацията си, залагайки на 4-4-2 диамант. По-голямата изненада от последните седмици е сякаш реабилитирането в очите на испанеца на Месут Йозил. Тук вероятно нещата са прозаични – Емери вижда, че колкото и да не иска да си го признае, Йозил е най-добрият му игра, който да свързва играта във финалната третина. Германецът има страшно много косури, за които да се хване човек, но способностите му да прави атаките на един отбор организирани е все така безспорна.

Срещу себе си Арсенал имаше един от най-добрите отбори, когато става въпрос за защита, контраатака и директна игра като цяло. Нуно Еспирито Санто излизаше с едно доста офанзивно 3-4-3/5-4-1 с и без топка. Част от тройката нападатели беше и енигмата Адама Траоре, който може да дриблира с дни без да спира и няма да му омръзне.

Началото на мача за Арсенал беше нервно. Логично – слаби резултати, скандал с капитана ти и за пореден път сменена формация на игра. Гостите бяха по-настъпателни в началните моменти, като още тук си пролича, че при продължително владение на топката диамантът на Арсенал в защита ще има трудности. По принцип не съм почитател на играта с 4-3-1-2 при по-дълбоко защитаване поради малкото хора, с които трябва да се покрива ширината на терена в полузащитата (едва 3-ма). Тук обаче имаше и друг проблем – много недоизпипаното защитаване в тази формация на домакините.

Тройката в полузащита за Арсенал е разтеглена. Себайос пресреща човека с топката на тъча, но Гендузи и Торейра не покриват добре центъра и Дохърти има възможност за лесен пас (зелена стрелка) между линиите на домакините. Торейра е главата, която наднича долу на снимката между другото.

Това обаче не се оказа такъв голям проблем по време на мача, защото след първите 10-15 минути Уулвс много трудно задържаха топката. В този момент се показаха и предимствата на диаманта с топката. От една страна, наличието на 4-ма играчи в централни пространства помага по естествен начин на задържането на топката. Особено, когато един от тези играчи е Йозил. Германецът се връщаше редовно дълбоко по терена, за да организира нападенията на отбора редом до Матео Гендузи. Торейра и Себайос отидоха по-високо по терена, като ротациите между 4-та вървяха изключително плавно. Арсенал едновременно имаше достатъчно хора, които да организират нападенията (в това число и бековете, които играеха по-ниско по терена), както и достатъчно играчи между линиите на Уулвс.

Това много затрудни гостите, които се защитаваха с 5-4-1. Това се дължеше на няколко неща. От една страна, Раул Хименес като единствен нападател нямаше как да помогне много при бързите смени на фланговете от Арсенал. Това на свой ред принуждаваше хората от полузащитата 4-ка да излизат и да бият противниците си и да оставят пространства между линиите. Тук техническото качество на Гендузи, Йозил, Себайос и Лаказет, който се връщаше назад, се оказа напълно достатъчно, за да намери константно пролуки между линиите на гостуващия състав. Всичко това беше възможно и заради добрата координация на двамата нападатели и Торейра, които не позволяваха на хора от защитната 5-ца да излизат нагоре по терена и да срещат халфовете на Арсенал.

На фона а тези разсъждения “артилеристите” успяваха през почти цялото първо полувреме на овладеят трайно притежанието на топката и да се настанят в половината на Уулвс. Една атака, която илюстрира добре горенаписаното ще покажа в следващото клипче. Предупреждение – клипът започва с тъжна 3-секундна сцена на ръкавица паднала в бойните действия. Липсва само епичната музика, но такъв е живота.

Ще се питате вероятно защо отбор с толкова добринападатели като Уулвс така и не е успял да създаде повече добри контраатаки? Елементарно, Уотсън. Диамантът позволяваше на Арсенал винаги да има поне двама полузащитници, които да стоят зад топката. Към това може да се прибави и други два фактора. Първо, бековете Тиърни и Чеймбърс стояха доста назад в градежа на атаите и едва, когато топката стигне последните 25-30 метра на терена те се впускаха напред. Второ – многото играчи на Арсенал в средата на терена означаваше и по-добри условия за контрапреса след загубена топка. Момчетата на Емери неизменно успяваха или да си върнат топката близо до вратата на Руй Патрисио, или да накарат защитниците на Уулвс да ритат на посоки.

Във финалната третина вече беше време за качеството на Обамеянг, Лаказет и Йозил да си покаже, като “топчиите” създадоха 3-4 страхотни възможности през първото полувреме, но вкараха само 1 гол. Естествено на даден етап от мача това им изяде главата.

Второто полувреме реално не се различаваше особено от първото. Уулвс овладяха топката в първите 5-10 минути отново, но стигнаха сао до един хубав шут отдалеч. След това Арсенал отново започна уверено да владее и да редува продължителна атака след продължителна атака. Въпреки че не успяха да създадат чак толкова чисти положения, както през първата част, домакините контролираха събитията умело.

В 75-та минута се случиха две неща. Първо Емери заряза диаманта и мина към 4-4-2 в защита, заменяйки Торейра с младия Букайо Сака. Логичен ход на пръв поглед, в случай, че отбора трябваше да защитава аванса си последните минути. Защитата в 4-4-2 е доста по-стабилна, спрямо тази в 4-3-1-2. Само минута по-късно обаче ланът на Емери изхвърча през джама по много досаден за него начин. След тъч.

Две груби индивидуални грешки една след друга. Себайос задрямва и оставя Моутиньо да получи топката на аутлинията след тъч. След центрирането на португалеца Хименес изпреварва Чеймбърс на задната греда, за да изравни. Прекалено елементарно, Уотсън.

До края на мача Арсенал продължи да изгражда не лоши нападения и стигна до 1-2 полувинчати положения, които в друг ден можеше и да доведат до гол. Все пак обаче Уулвс издържа, а Емери и Арсенал отново трябваше да се задоволят със само точка след нова загубена преднина.

Заключение

За разнообразие Емери ще може да изгледа мача и да си каже, че стратегията му, поне игрово, е сработила в голямата си част. Видях доста хора да се присмиват на коментарите на испанеца, че отборът е изиграл добър мач тактически. Мениджърът реално е прав и по един или друг начин представянето трябва да е поне донякъде отправна точка за него в следващите мачове.

Най-важният извод е, че Месут Йозил трябва да е титуляр за момента. Атакуващият халф има много минуси и неща, за които човек да е предпазлив, но креативостта му и цялостната способност да участва във всички фази на градежа на атаките е безценен за този Арсенал. Себайос определено не може да го замени, а Обамеянг и Лаказет на един терен с Йозил има много голям смисъл офанзивни. Все пак, за да влезеш в топ 4 през този сезон в Англия далеч няма нужда да си завършен отбор. Трябва обаче поне да си функционален. Ozil in, но колко дълго дали не е късно за Емери? Предстои да видим.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s