Четирите предизвикателства пред Артета в Арсенал

През изминалата седмица най-после беше разкрита една от най-зле пазените тайни в последно време – Микел Артета беше официално представен като мениджър на Арсенал и навярно беше определен като едновременно смел и напълно луд. Артета се нагърби да поеме една от доста трудните задачи във високите етажи на футболната пирамида, а именно да стабилизира нестабилния севернолондонски кораб. Всичко това като първи досег със самостоятелното треньорство след няколко години като помощни на Пеп Гуардиола. Ай карамба.

И все пак, за да спра с употребата на безброй клиширани метафори, ще премина към целта на настоящите драсканици. Испанецът определено има солидно предизвикателство пред себе си, като на първо време мисля, че има 4 основни задачи, които трябва да изпълни в рамките на примерно следващите 12 месеца (с идеята, че даже Унай Емери оцеля година и половина).

Оправяне на защитата на отбора

Започвам от чисто футболните неща, които могат да бъдат поправени най-бързо и най-директно от самия Артета. На първо време да погледнем защитата на Арсенал. Това е вероятно най-дискутираният проблем на отбора през последните месеци. 51 допуснати гола през миналия сезон и 27 до средата на настоящата кампания. Цифрите са красноречиви, че много неща боксуват.

Въпреки че съм напълно на мнението, че не малка част от проблемите на отбора идват от не особено високото ниво на бранителите и като цяло играчите, отговарящи за дефанзивната част на играта, това не е единствената причина. Да, централните бранители на Арсенал губят твърде много единоборства (както въздушни, така и по земя), не са най-добрите атлети и като цяло не блестят и с играта си с крака. Да, централните полузащитници на тима, в лицето на Гендузи, Торейра и Джака, меко казано не са вдъхновяващи атлети и биват разминавани в центъра на терена със сериозна лекота. Да, бековете на тима са постоянно контузени и е трудно да се изгради някакво постоянство в динамиката на отбора на тези позиции.

Всички тези неща са релевантни и допринасящи към трудностите. Всички тези неща обаче също така са изобличавани ненужно много от лошото наследство на Унай Емери в защитната фаза. Независимо дали говорим за защитаване в блок, при преходи от нападение в защита или преса, Емери остави зад себе си една голямо неяснота в главите на играчите, които в много моменти изглеждат все едно никога не са работили синхронизирано върху тези елементи. Твърде често играчите действат импулсивно и напълно извън контекста на движенията на съотборниците си. Примерите са много, но и два ще стигнат:

Мартинели излиза да бие Уокър, но зад гърба му КДБ е напълно сам и пасът е елементарен. Целият отбор през това време превключва на режим връщане зад топката. Червена стрелка – преса, зелена – пас

Арсенал се опитва да пресира веднага след загубена топка, но отново няма синхрон. Гендузи не преценява добре позицията на Фил Фодън и оставя подаването на мине покрай него. През това време защитниците на „топчиите“ се движат към вратата си вместо да скъсят дистанциите между 5-та пресиращи. Получава се огромна дупка между двете 5-ци на отбора

Артета има нужда да култивира в играчите си принципите на компактност и синхрон при извършване на дефанзивните действия. Това няма да стане с по 2 дена тренировки между двубоите, разбира се, така че не бива да се очакват някакви магически промени веднага. На първо време испанецът ще трябва да прекара отбора си в някаква степен на ентусиазъм през коледно-новогодишния период, преди да има лукса на малко повече време за тренировки между срещите.

Внедряване на идентичност в отбора

Още един от големите грехове на Емери и вероятно основната причина, поради която нищо не му се получи през този сезон – той просто не знаеше какво иска от играчите си. Ежеседмични промени на схемата на игра и подхода, твърде много нагаждане спрямо буквално всеки опонент и т.н. Арсенал просто не изглеждаше като отбор, който знае какво да прави срещу болшинството си съперници. Понастоящем това не е нито отбор, който се базира на контраатаката, нито такъв, който пресира агресивно и иска да доминира притежанието на топката. Приликите със случайно събран квартален отбор не са далеч от мислите.

На първо време Артета ще трябва да подобри градежа на атаките на отбора. Изнасянето на кълбото за отбора през целия сезон е доста безцелно и в никак не малка степен подчинено на индивидуална класа. Най-често отборът изпозлваше 4-2-3-1 с топката, като двойката полузащитници в състава твърде често беше статична и пречеше повече, отколкото да помага.

Тук говорим особено за случаите, в които двойката беше съставена от Джака и Торейра. И двамата не обичат да получават топката под определени ъгли (с гръб към противниковата врата, на по-слабия крак и т.н), а и не предлагаха достатъчно движение, за да разместят противниковия блок и да създадат линии за пасове за централните си защитници. Общо взето всичко това водеше до единствена опция за защитника да подаде на бек, който или да върне назад или да играе не особено ефективен пас по тъч линията към крилото от тази страна. Един от скорошните мачове с Уест Хем беше нагледно доказателство в голямата си част.

Джака и Торейра са твърде статични и реално не отварят никакви линии за пасове към хората по-високо по терена. Чеймбърс има една опция и за пас и тя е болезнено очевидна. Мейтланд-Найлс трябва да върне назад. Червена стрелка – пас, зелена – преса

Горният сюжет е може би най-познатия за феновете на Арсенал през последните месеци. Този и централните защитници, които даже и при възможност да напреднат с топката не го правят, а избират лесен пас по ширината на терена. Артета ще трябва да се заеме с това, с което Емери година и половина така и не се справи – да накара отбора си да има ефективни методи за излизане от преса и прогресиране на топката във финалната третина на съперника. Варианти много, но да видим изпълнението.

Изграждане на последователна трансферна политика

Преминаваме и към нещата, които няма да са на 100% в ръцете на испанеца. Тук своята роля трябва да изиграе и ръководството на отбора. От Артета ще се изисква да идентифицира стил на игра, към който след това да бъдат закупувани определен профил играчи. Именно подобна последователност през последните години в покпките и трансферите на Арсенал липсваше.

През изминалото лято бяха направени противоречиви трансфери отново. Никола Пепе е тип играч, от който отборът се нуждаеше и все още вярвам, че не малка част от проблемите му се дължат на липсата на стратегия за игра в отбора към момента. След привличането на Пепе – един много директен играч, който преимуществено трябва да е във финалната третина на съперника, бяха разкарани Хенрих Михтарян и Алекс Иуоби, наред със свободния трансфер на Аарън Рамзи.

Така Арсенал взе играч, който да предоставя финалния продукт, но загуби трима футболисти, които да помагат при свързването на полузащита и атака. Това особено важи за Иуоби и Рамзи. Така Пепе редовно в мачовете на „артилеристите“ трябва да се връща по-дълбоко, за да помаа при изнасянето, вместо да участва в действията във финалните 30 метра. Планиране done wrong.

От Артета и ръководството ще се иска подобряване на кадровите опции в полузащита и централна защита освен това. Тук отново Артета трябва да реши какво ще се случва с играчи като Месут Йозил, Гранит Джака и Лукас Торейра, които изискват твърде специфични условия, за да са успешни. Арсенал в момента абсолютно не може да предостави подобни условия. Времето за изготвяне на единна стратегия на трансферния пазар е тук и сега.

Повдигане на цялостната атмосфера около клуба

Стигаме и до последното и може би най-абстрактно и клиширано предизвикателство. Истината обаче е, че наистина около Арсенал атмосферата е страшно минорна. С основание. 11-то място след половина сезон във Висшата лига е почти невиждано за едно поколение фенове на отбора и доста позабравена гледка от останалите поколения. Три години извън групите на Шампионската лига определено не помага също, с условия да станат 4.

Артета не е магьосник и чудеса не бива да се очакват откъм достигане до място в топ 4 още този сезон. Това, което неговото назначение обаче дава, ще е надежда и импулс. Испанецът трябва да създаде с представянията си до края на годината един ентусиазъм, който да крещи „имаме визия за събуждането на клуба“.

В един или друг смисъл той идва в добър момент. Сезонът е почти отписан, като той ще има своеобразна 6-месечна предсезонна подготовка, за да изгради основите, избистри проблемите и назове решенията. Ако вземе и трофея в Лига Европа и стигне до класиране в ШЛ догодина, то първите му 6 месеца ще са пълен успех. Задължително обаче Артета трябва да вдигне морала на играчите си, което да се предаде и върху феновете. Подобряването на чисто футболните аспекти, посочени в горните редове, ще е голяма стъпка в тази насока. Каквото и да стане обаче, на „Емиратс“ отново ще има мениджър с перфектна прическа, така че поне един позитив преди Коледа вече е налице.

Резултат с изображение за mikel arteta arsenal

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s