Какво направи Артета за първите си 30 дни в Арсенал

Двадесети декември 2019-та година. Тогава Микел Артета се отскубна от ръцете на злия тиранин Пеп Гуардиола и пое самостоятелно първия си работен ангажимент като мениджър. В клуба, където завърши игралната си кариера – Арсенал. Поетично и евентуално фактически вярно (мързи ме да гугълвам). Около месец мина оттогава и господин Артета вече има 6 официални мача начело на отбора. Реших да спра да ме мързи и да драсна нещо по темата, а юбилейният месец изглежда като подходящ повод.

Текстът има потенциал да стане много дълъг и затова ще трябва да взема мерки по въпроса. Ако на някой обаче все пак му се дохърка по средата на текста да бъде спокоен – всичко е простено – и аз го писах между дрямки. Да започнем от нещата, които Артета подобри спрямо предишния (също) испански режим. После може да видим и къде все още куцат нещата.

Изграждане на атаките и структура при загубата а топката

Да започнем от частта, където почеркът на Микел изглежда най-голям. Нагледно отборът запази използването на схема 4-2-3-1 при владението на топката. Това обаче е само на хартия общо взето. При Унай Емери и по време на твърде краткия престой на Фреди Люнгберг начело, проблемите на Арсенал при постигането на ясна идея как да разбиват противниковите защити бяха много очевадни. Нагледно ще покажа начинът, по който отборът изграждаше атаките си в няколко мача на Люнгберг (който реално не внесе нещо различно спрямо Емери).

Червена стрелка – пас на Сократис към Тиърни. Зелена – преса на играч на Уест Хем. Тиърни няма опции освен да се върне назад с топката и да я загуби в крайна сметка

Тук основният проблем идва от позиционирането и (липсата) на движение на полузащитниците. Джака и Торейра стоят на едно ниво по терена и на практика блокират линиите за пасове на централните защитници към нападателите. Същевременно и двамата не се чувстват особено комфортно да получават топката под напрежение. Логично единствената опция за човека с топка е предвидим пас към левия бек Тиърни, който веднага е пресиран и има две също толкова предвидими опции – вднага пас назад или такъв по тъчлинията, който също реално е много лесно да бъде атакуван. Така отборът много трудно успяваше да изнесе кълбото и да се задържи трайно в половината на съперника.

При Артета това още в първата среща се промени веднага. Джака и Торейра останаха двамата полузащитници, но вече с далеч по-добро позициониране. Динамиката на отбора общо взето е следната. Джака оформя тройка заедно с двамата централни защитници, докато Торейра застава като дефанзивен халф пред тримата, като в центъра влиза и десния бек Мейтланд-Найлс. Левият бек се изнася високо по терена, докато дясното крило прави същото от другата страна. Така межуд противниковите линии остават трима нападатели – в повечето случаи досега това са Обамеянг, Лаказет и Йозил. Кадрите от мача с Борнемут дават известна представа и визуално как изглежда това.

Зад тази постройка седи и ясно изразена идея на изнасяне на топката и прогресиране по терена. За разлика от разиграванията при стария режим тук позиционирането на Джака и Торейра за начало е далеч по-оптимално. По този начин се освобождават линиите за пас към хората между линиите (Йозил, Лаказет и Обамеянг), което затруднява противника да пази центъра на терена. Освен това, тази тройка в защитата позволява отборът винаги да има числено превъзходство в тази част на разиграването ( 3-ма на 2-ма най-често). Така топката може да бъде разигравана сигурно по ширината на терена, докато се отвори дупка между противниковите линии за пас там.

Основната динамика включва пренасищане на дясната част на терена и подаване към по-малко населения ляв фланг. Отдясно на практика комбинират Никола Пепе, Йозил, Мейтланд-Найлс, Торейра и централният защитник от тази страна (примерно Сократис). Най-често това създава числено превъзходство 5-ма срещу 4-ма от противника, които трябва да се опитат да коменсират. Тези комбинации отварят пространства в лявата страна на терена, което води или до пас към Джака, който да намери Лаказет или Обамеянг между дефанзивните линии на съперника, или топката директно да бъде пратена към високо изнесения ляв бек (Колашинац).

Разположението на отбора на практика гарантира всичко необходимо за стабилното владение на топката – ширина, хора между линиите, както и числено превъзходство в началото на атаката. В последния двубой на „топчиите“, срещу Шефилд Юнайтед, имаше лека промяна на тази динамика, но нея ще я оставя за следващи материали, ако въобще се окаже като нещо постоянно. На първо четене веднага се сетих за един гол, който олицентворява много приципи в играта на отбора по идеален начин:

Четворката отзад разиграва спокойно, докато се отвори пространство за Луис да напредне с топката и да намери нападателите между линиите. Колашинац и Пепе дават широчина, Найлс е готов да се премести към центъра в случай на загубена топка.

Дотук общо взето говорих главно за офанзивната и креативната страна. Главната сила на системата е да предпазва от контраатаки обаче. Чистите мрежи за Арсенал и Артета не са безкрайно много до момента – 2 от 6 мача. Все пак обаче тук не бива да забравяме, че като индивидуалности отборът далеч не е перфектен, но то това ще стигне след малко. Та, защо казвам, че има подобрение в защита?

Ами, просто е. От една страна, голямо роля играе позиционирането на Ейнсли Мейтланд-Найлс от десния бек. Англичанинът се прибира навътре към центъра на терена, често, за да освободи пространство за пас към Пепе. Реално обаче функцията му има в голяма степен защитна роля. Седейки по-близо до Лукас Торейра, Арсенал всъщност си осигурява 5-ма човека зад топката през цялото време, включително 3-ма в центъра на терена при загуба на топката. Казвам трима, защото Джака винаги излиза напред по терена, до Торейра, когато атаката на отбора минава през десния фланг. Торейра всъщост е големият печеливш тук, тъй като атлетичният Найлс напълно ни кара да забравим, че уругваецът не е особено добър в покриването на големи пространство в центъра.

Червени стрелки – движенията на Найлс и Джака при определено местоположение на топката

Ако се чудите откъде този метод ви е познат, ами, един друг испанец в Манчестър го практикува от 3 години вече, в чийто щаб беше и…Артета. Шокът стана пълен.

Другата ключова характеристика е, че нападателите на Арсенал вече са доста по-близко един до друг по терена и даже и да не успеят да отнемат топката самите, винаги пресират и карат противника да действа прибързано/бърка. Най-елементарно казано, хора като Йозил и Лаказет генерално тичат повече и по-интензивно при загубена топка. Агресията в отбора се покачи значително, което гарнирано с доброто разположение на играчите като цяло е предостатъчно за значително подобрение в този показател.

Ще пропусна обширните обясненията за дефанзвината структура при Артета при продължителен период без топката. 4-4-2, като Йозил и Лаказет имат за цел да блокират центъра и да пренасочат противниците към фланговете, където щракват капаните и играчите на Арсенал задушава пространствата в близост до топката. С отделни играчи като Пепе може още да се поработи по отношение на тайминг на някои движения, но да не сме максималисти. Да минем и към някои елементи, които все още имат нужда от подобрение.

Изнасяне под преса

Статистиките за брой изгубено притежание при опити за изнасяне на топката под преса при Емери бяха прословути. Отборът наистина не се справяше в този компонент от играта и това наследство за момента се пренася в една или друга степен и при управлението на Артета. Трудностите отново може да се обяснят в две точки.

На първо място, отново с не малко вина ще посипя Джака и Торейра, които са полузащитниците при изнасянето на топката в  схемата 4-2-3-1. Двамата очевидно осъзнават добре не особено перфектните си качества да получават топката с гръб към противниковата врата, под натиск. Това довежда до едно леко криене от топката и оставането на двамата един до друг, в една линия, чакайки разиграването да мине покрай тях или поне да получат кълбото с лице към играта. Разбира се, както и самият Емери беше изтъкнал много преди уволнението си, може би най-оптималната схема за изнасяне на крак от вратаря е 4-3-3. Играчите на разположение обаче тотално изключват тази идея, поне за момента.

Затова преминаваме към проблем №2. След като топката прехвърля двойката полузащитници, следващият механизъм за пробиване на пресата е уверено гърдиране/задържане на топката от някой от нападателите. Атакуващите играчи на Арсенал обаче също не са перфектни в този компонент. Йозил и Лаказет често биват физически надигравани в подобни ситуации, докато Обамеянг и младият Мартинели показват слабости в не малко случай с първото докосване под натиск в гърба. Може би най-добре от нападателите се справя Никола Пепе в този аспект, но трудно може реално да очакваме постоянно той да изнася тежестта на гърба си.

Този проблем беше най-ясно експлоатиран при равенството с Кристъл Палас преди седмица. Арсенал доминираше събитията в първите 25 минути, преди Палас да реши да пресира и двубоят да стане малко като тенис мач. Срещу Шефилд все пак Артета направи една лека промяна. Джака беше върнат да изнася като централен защитник, докато Давид Луис застана до Лукас Торейра. Реално беше съвсем леко разместване, но допринесе за няколко много по-добри изнасяния на топката от отбора. Генерално обаче тук решението минава в по-голямата си част през трансфери, а не толкова през невиждана треньорска работа.

Арсенал изнася с трима, като Джака заема мястото на Луис отляво, а бразилецът е близо до Торейра в центъра на терена

Индивидуални аспекти

Завършвам с няколко размишления за кадровата ситуация в Арсенал. Артета показа, че в не малка степен една по-добра структура може да направи от водата вино. Е, вкиснато вино на бая висока цена, но поне вино. Торейра изглежда по-добре, главно заради включването на Мейтланд-Найлс в центъра, докато Джака най-после изпълнява роля, която отговаря най-добре на способностите му – игра с лице към противниковата врата, с възможност да показва завидните си подавачески умения. Давид Луис пък изглежда отново като онзи Ролс Ройс защитник, който командва изнасянето на топката отлично и е в свой води, когато не трябва да покрива огромни пространства на преходи.

Все пак има и неща, които са си константа, независимо от мениджъра. Сократис/Мустафи все така не могат да подават добре и редица атаки се провалят и заради техните подавания, които се забиват в колената на нападателите. Ще съм добър и ще ме домързи да вадя клип на всичките „блестящи“ подавания на гореспоменатото дуо.

Йозил се справя доста добре при връзването на играта на отбора от защита до атака, но истината, че германецът е загубил много от това, което му изгради голямо име – завършващите подавания и цялостният принос във финалната третина. Финалният продукт в играта му в големи моменти липсва.

Достатъчно добър ли е Александър Лаказет да водещия нападател в тази формация? Желанието на Артета да вкара на един терен Обамеянг и Лаказет е обяснимо, а и донякъде следствие от принудата. Лаказет иска топката на крак за бързи взаимодействия около наказателното поле, което дава възможност на Оба да търси топката в дълбочина. Все пак обаче Лаказет остава с изключително невпечатляващи изяви при гостуванията на отбора головият му принос от реда на 10-15 гола на сезон е далеч от впечатляващото.

Като цяло има и други теми за разговор по отношение на индидвидуалната класа на състава, но идеята е ясна – без трансфери няма да стане.

Изводи

Артета всъщност свърши доста за първите си 30 дни. За пръв път от много време Арсенал изглежда доста по-труден отбор, срещу който да бъдат създавани положения при контраатаки. Това може би е най-важната стъпка, която трябваше испанецът да предприеме, тъй като работата във финалната третина на съперника си е в не малка степен и зависима от индивидуалната класа. Сезонът във Висшата лига на този етап е отписан, но шансовете за участие в Шампионската лига са реалистични, тъй като спечелването на Лига Европа е възможно. Конкуренцията в турнира е далеч от зашеметяваща, затова поне полуфинал за отбора изглежда напълно в реда на нещата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s