Защо Норич е на дъното във ВЛ?

Навлизаме в последната 1/3 от сезона във Висшата лига и някои неща вече започват да изглежда кристално ясни. Ливърпул ще спечелят титлата с 3434445545 точки преднина, Сити няма да играят в ШЛ две години, а Норич вероятно ще завърши последен. И тъй като темата за Ливърпул е по-сдъвкана от последната дъвка на Сър Алекс Фъргюсън реших да попиша за една тема, която беше по-нашумяла в началото на сезона, а именно битието на Норич във Висшата лига.

В началото на кампанията всъщност доста хора предричаха светло бъдеще за Норич. Това беше така даже и след загубата с 1:4 на „Анфийлд“. Това за мен беше някак неразбираемо на онзи етап. Да, отборът показа, че разполага с няколко доста кадърни офанзивни играчи, но абсолютно нищо специално по отношение на колективните елементи в защита. След първиъе 45 минути на дебютния мач на сезона на Норич бях убеден, че гледам един от отборите, които ще изпадат, ако нищо не се промени.

Стигаме до месец февруари и виждаме, че въпреки няколко добри резултати срещу големи отбори (победа срещу Сити, равенства с Лестър, Тотнъм и Арсенал), реално отборът е последен, на цели 7 точки от спасителната зона и с едва 18 пункта след 26 кръга. Surprise, surprise. Реших да изгледам някои от скорошните мачове на клуба, за да видя дали проблеми все още са същите и отговорът се оказа положителен. Ще разгледам спецификите на дефанзивната част от играта на отбора относно 2 отделни фази.

Защитаването в блок

Започвам от елемент, който по принцип го приемам за фундаментален за оцеяването на всеки новак в дивизията – добрата организация без топка. Първоначално ще погледна какво прави отборът на Даниел Фарке при продължително защитаване в блок.

Преимуществено Норич използва 4-4-2 с персонално маркиране на противниците. Това доста наподобява на системата, която гледахме от Кардиф при Нийл Уорнък миналия сезон в тази фаза на играта. Кардиф изпадна, а сега натам се е запътил и Норич.

Да кажем, че не съм голям почитател на този начин на защитаване. По принцип във Висшата лига има вече твърде много добри изпълнители във всеки отбор, както и добре организирани отбори структурно, които да успяват преодоляват този тип маркиране. Най-големият му проблем са пространствата, които се оставят празни при следенето на даден съперник по целия терен. Един от най-необходимите принципи на добрата игра в притежание на топката е този на ротациите. Именно ротациите са и най-честият приом за разбиване на това персонално маркиране.


Зелени стрелки – персонално пазене. Линия от 6 в защита и доста непоркити играчи на Юнайтед между линиите.

Тетей маркира Фред вместо да покрива пространството през защитната линия на Норич

Освен, че такъв тип дефанзивна структура може да бъде пробита доста лесно, тя крие и друг риск. След като отборът ти е толкова дълбоко прибран става доста сложно да се организира някаква стойностна контраатака, освен ако просто разполагаш с нападател, който може да задържи толкова дълго време топката, докато неговите съотборници изтичат 50-60 метра от нивото на свеото наказателно поле. Сложна работа като цяло.

Защитаване при преходи

Преминавам към втората голяма щета за „канарчетата“ – моментът, когато загубят топката, докато разиграват. Тъй като Норич всъщност доста обича да играе с топката и да я държи, то най-вероятно лошата работа, след като загубят притежанието е най-големият проблем на Фарке и ко.

Всеки уважаващ себе си отбор, играещ с притежание на топката, знае, че компактността при загубено притежание е рецептата за нов период на притежание. Звучи малко като математическа формула, но реално е elementary, Watson. Загуба на топката – контрапреса – спечелване обратно на топката – ново нападение. Да видим как изглежда структурата на Норич в нападение и откъде идват мъките.


Шестима играчи пред топката, както и двата бека изнесени високо на тъчлиниите едновременно

Една от идеите на отбора е да придава широчина с бековете, за да може между линиите да действат креативните Кантуел, Буендия и тн, а Пуки да чака извеждащи пасове в роля ала Джейми Варди за Лестър. На теория в това има някакъв резон и би трябвало да носи достатъчно главоболия за съперниците. Истина обаче е, че слабите места на този план не са едно или две.

От една страна, профилите на нападателите на Норич, без Пуки, са такива, че в тима реално липсват играчи, които да правят достатъчно пробиви без топка зад противниковата последна линия на защита. Оттук и съперниците успяват да съкратят максимално разстоянията между двете си линии и да направят играта в тази зона много, много сложна.

Това значи, че „канарчетата“ ще губят топката често в тези зони. Тук идва и проблемът, който е по-директно свързан със защитаването на отбора. Най-ефектнивното, от защита гледна точка, разпределние на играчи пред и зад топката е 5 на 5. Петима души е общо взето оптималния брой, който е необходим за борбата за втора топка в полузащита, както и за подсигуряване от страна на централните защитници при неуспех. В случая на Норич има само 4-ма. При оголването на зоните на крилата от страна на бековете това значи, че при всички положения пространства ще се появят или по фланговете или в центъра. Това зависи дали централните защитници и халфовете на Норич ще се разположат в постройка 2-2 или 3-1.

При всички положения обаче проблемите са гарантирани. Бековете не могат да се приберат толкова бързо, за да предотвратят една бърза контраатака, защото 60-70 метра не са никак малко с оглед на бързината, с която се развиват събитията. Въпреки че гледах само 3 срещи на Норич се оказа, че мога да извадя без проблем поне две видеа на подобни ситуации на лоши дефанзивни преходи.

Заключение

Като цяло Норич не са особено добър отбор и не покриват някои твърде важни критерии в защитната си игра, за да оцелеят във Висшата лига. Не малка вина носи самията мениджър на тима Даниел Фарке, който преди време беше спряган за Борусия Дортмунд даже. Не мисля, че биха му се зарадвали особено.

Все пак обаче трябва да се признае, че освен колективните недостатъци има и доста индивидуални такива. Централните бранители на отбора откровено не са за Висшата лига, голяма част от полузащитниците също. Единствено в нападение ситуацията е розова. Теему Пуки, Тод Кантуел, Емилиано Буендия са все играчи, които с лекота може да играят за отбор от поне средна класа, някои и по-нагоре. Не очаквам да останат и догодина в отбора, ако той наистина се върне Чемпиъншип.  

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s