Добър дефанзивен треньор ли е Моуриньо?

Енигмата и иконата на Жозе Моуриньо най-после изглежда, че ще получи собствено парче в този блог. Въпреки спечелените титли в Англия, Испания и Италия, както и двата трофея от Шампионската лига мисля, че е ясно, че днес е денят, в който името му се овековечава в треньоската история. Португалецът най-после ще получи парче, в което бива критикуван от блогър анализатор. Life comes at you fast.

Ще акцентирам всъщност основно върху една от частите на играта, където Моуриньо е изградил репутация на изключителен специалист – играта в защита. По принцип, когато се сетим за името Моуриньо вероятно винаги акцентираме именно върху способностите му да подреди един отбор много добре в защита, което да подлуди противниците. В последните години обаче някак ми се струва, че има нужда от ново изследване по тази тема, за да видим дали аджеба „Специалния“ е специален и в защита.

Да погледнем първо работата му през този сезон в Тотнъм. За около 4 месеца начело под ръководството на Моу „шпорите“ са инкасирали 30 попадения в 22 мача (може да изпускам някой гол или мач в бройката, сори). Това прави по почти гол и половина на двубой, което далеч не бихме го свързали със специални постижения в дефанзвната игра. Вероятно даже това се приближава до статистиките на повече средняци в класирането.

Реших да погледна дали проблемът е в Моуриньо, в играчите или и в двете. Да започнем с играта на Тотнъм при продължително време без топката. Португалецът винаги е предпочитал 4-4-2 без топката. По-интересно обаче е детайлният поглед върху ролите на играчите. На практика Моуриньо е голям почитател на персоналното пазене. Това се отнася както за централните полузащитници, така и за крилата и бековете. Именно работата на крилата в защита може често да ни представи схемата като 6-2-2/5-3-2. Реално двамата външни играчи имат задача да следват позициите на противниковите бекове, което ги принуждава да се връщат на моменти на една линия със защитната 4-ка.


Фернандеш следи движението на халф-бека на Лайпциг и на моменти застава като част от защитната 4-ка

Това, от една страна, позволява по-добро покритие на финалната линия на Тотнъм, тъй като отборът на теория ще може да остави 4-та си защитници в центъра, без да трябва да излизат, за да пресират фланговете. При „шпорите“ на Моуриньо обаче тази постройка ми изглежда, че координацията далеч не е оптимална. В следващите две картинки се показват някои проблеми на този начин на защитаване.

Серж Орие излиза, за да последва движението на Вернер (зелена стрелка). Това обаче оставя голяма дупка зад гърба на крайния бранител, която може да бъде експлоатирана с едно просто двойно попадаване. Тук работата на Орие може да бъде свършена от един от вътрешните полузащитници, за да бъде позволено на бека да остане в позиция.


Подобна ситуация – Алдервейрелд и Уинкс следват движението на Нкунку, което отваря простраство за пас в коридор към Вернер. Тази работа може да се свърши само от единия…

Ситуациите от срещата с РБ Лайпциг всъщност може да бъдат намерени в почти всеки мач на Тотнъм напоследък. В доста голяма част от случаите това довежда и до опасни положения за противниковия отбор. Това е сред големите рискове на персоналната защита всъщност – играчите са доста по-концетрирани върху местоположението на съперниците, а не върху защитаването на съответно важно пространство, където може да бъде прокарана топката. С наличието на все повече отбори, които умеят да изграждат добре атаките си отборите на Моуриньо започват да страдат и да инкасират доста чисти положения и съответно попадения във вратата си.

Тези неразбории се получават и с дефанзивните роли на полузащитниците. Тъй като те също имат персонални задачи да пазят своите съперници в центъра на терена, се оформят големи дупки между линиите.


Уинкс пази Грийлиш, Дайър е на средата на нищото, след като е бил изкаран от позиция от Дъглас Луис. Това отваря огромно пространство в центъра, но Вила така и не успява да закара топката там

Генерално Моуриньо не е променил много стила си на защитаване през треньорската си кариера. Това обаче, което се промени през последните години е доста по-високото цялостно индивидуално ниво на привличаните играчи от всички отбори в Англия. Друга промяна е и в доста по-високото тактическо ниво на доста от отборите, които имат далеч по-ясно изградени механизми за играта с топка. Всичко това означава, че персоналната в защита в този си вариант е доста по-лесно разбиваема – чрез ротации, индивидуална класа, обръщания под напрежение и т.н.

Защитаването при корнери

Вторият аспект, който ще бъде разгледан, е защитаването на Тотнъм при статични положения и по-конкретно корнери. Тук ще бъда кратък, защото и темата е по-семпла. Във футбола общо взето са възприети 3 типа маркиране при корнери – зоналнен метод, смесен метод и напълно персонален.

Ще премина директно и към начинът, по който се отбраняват отборите на Жозе Моуриньо – напълно персоналният тип. За мен този метод оставя твърде много несигурност при защитаването на един отбор. От една страна, реално зависиш изцяло от това всеки играч да си спечели прякото единоборство със съперника в наказателното поле. Това означава, че като треньор си напълно зависим от всяко подхлъзване, закъснение, лоша преценка на топка или пък страхливо влизане във въздушното единоборство. Доста сериозен негатив само по себе си. В повечето мачове защитаването на противников корнер може да се повтори по 5+ пъти. Това само по себе си значи проявяване на максимална концентрация във всеки един от тези моменти, включително и в края на мачовете, когато тя постепенно отслабва.

Като втори негатив може да се отбележи и по-лесното преодоляване на този тип маркиране по принцип. Това може да се случи с различни размествания на позиционирането на противниците в наказателното поле, заслони, лъжливи захождания. Колкото искате методи всъщност. Не съм се разровил за специална статистика за това колко често на мач Тотнъм допуска положения от такива ситуации, но поне на око изглежда като МНОГО често.

Преходи от атака в защита

Последният аспект е в не малка степен свързан и с играта с топката. В Тотнъм Моуриньо изпробва в повечето срещи постройка тип 3-4-3 с топката. На теория доста изисквща постройка, но и достатъчно ефективна от гледна точка на всички основни принципи, които са необходими за една добра игра с кълбото.

При Моуриньо и Тотнъм обаче се забелязват няколко аспекти, които вредят и на защитаването на отбора. От една страна, все пак владеенет на срещите с топката изисква повече търпение и достатъчно добра смесица между поемане на рискове и преценяване на момента за тях. Тук в мачовете на „шпорите“ забелязвам един хаос – твърде много дълги топки, прекалени опити за изостряне на играта в моменти, където може да се смени фланг и да продължи да се търси правилния пас и т.н. Това води до твърде много единбороства и съответно хаотичност.

Вероятно някои ще кажете, че това се случва и в доста от срещите на Ливърпул. Там обаче липсва и следващия проблем на Тотнъм – липсата на класен дефанзивен халф и генерално полузащитници, които имат физическите и психическите качества да се справят с дефанзивната страна на играта. Моуриньо в този случай е общо взето невинен, защото той нямаше никакво влияние върху това съставът да е толкова дисбалансиран в определени зони.

Последният проблем е свързан донякъде с първия от серията за преходите. При упражняването на добра игра с топката е задължително да въведеш и съответната ясно изразена структура. В това отношение може да изтъкнем 3 типа треньори – Гуардиола, Конте и Моуриньо. Гуардиола дава свобода в рамките на една структура, Конте изисква пълна систематизация до една степен. Моуриньо, от друга страна, обича повече да дава много сериозна свобода, която на моменти нарушава компактността а отбора при загуба на топката. Оттам идват и в известна степен някои затруднения на Тотнъм при защитаването на контраатаки.

Изводи

Като цяло не бих казал, че Моуриньо непременно е лош дефанзивен треньор, но и в никакъв случай не бих го изтъкнал сред няй-добрите в света понастоящем. Отборите му през последните години показват липса на идея и способност как да контролират темпото на двубоите, независимо с или без топката. Това произлиза, както от някои нередности в структурата без топка, така и такива при владението й. Бих казал, че митът трябва да остане за годините преди 2015-та.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s