Енигмата Никола Пепе – успешен или провален трансфер за Арсенал?

От доста време получавам предложения, молби и направо клетви да взема да напиша анализ за индивидуален играч. Обичайно съм доста против, защото всичко е малко субективно и изисква детайлно изглеждане на една дузина мачове за адекватно описване на силните и слабите страни на играч. Еми, положението е такова в момента, че съм готов да направя компромис с един конкретен футболист, който съм гледал относително често този сезон – Никола Пепе от Арсенал.

Първият сезон на Пепе на „Емиратс“ е леко спорен вероятно на фона на платените за него пари през лятото. 72 милиона паунда не са хич малко, още повече за Арсенал, за който това беше и клубен рекорд. Сухите цифри засега са 6 гола и 8 асистенции в 30 мача във всички турнири. Все пак донякъде трябва да се вземе предвид и факта, че едва 20 от тях са като титуляр. Цифрите не са плашещи, но не са и впечатляващи като за играч, взет с доста очаквания.

Откъде идват проблемите на Пепе и до колко има и той вина? Трябва да започнем от периода му в Лил през миналия сезон, за да има точен материал за съпоставка. Да започна оттам, че няма да лъжа и минута, че съм гледал повече от 2 пълни мача на Лил от миналия сезон и паметта ми бързо ги е изхвърлила. В такива случаи на помощ идват добрите стари Ютуб клипове. Не тези обаче, където са му вкарани всичките голове и само добрите отигравания. И в тях има малко стойност, но доста малко.

Изгледах каквото намерих като индивидуални кадри на Пепе от отделни мачове. Сиреч видеа само с негови докосвания, отигравания, захождания и т.н. В Лил Пепе е играл като дясно крило в 4-2-3-1. От изгледаните клипове може да се извади извода, че ролята му е била доста свободна. Пепе активно действа между противниковите линии в много моменти, в други получава на крилото, в трети повежда контраатаки на тима си.

На първо четене изпъкват няколко аспекти. Котдивоарецът е страшно непредсказуем във всеки смисъл на думата. Играта му е адски разнообразна и има всичко в нея. Това включва разнообразие на пасове, смяна на темпото на дрибъла, както и движение за получаване на топката на крак и такова зад гърба на противниковата защита. Тук избрах да онагледя казаното с едно видео от мач на Пепе срещу Каен от миналия сезон.

Играчът ми напомня в много елементи на Мохамед Салах. Миксирането на движенията към и далеч от топката, желанието за влизането в комбнации на малки пространства, способността да дриблира от тъча навътре, малкият замах преди да стреля с левия крак и т.н. Не на последно място и двамата си приличат по моментната техническа немарливост. Имаш чувството като ги гледаш все едно и те самите не знаят точно накъде ще тръгнат краката им до последния миг. Това води до страшни индивидуални пробиви, както и до някои комични загуби на топката. Приликите между двамата реално са наистина много.

Само от 2-3 изгледани клипа може да се разбере, че Пепе е много директен нападател, който винаги търси рискованите решения. Това, разбира се, не рядко води до грешни избори и технически нечисти отигравания. Същевременно обаче това е и есенцията на добрия нападател – поемане на рискове и създаването на положения. Котдивоарецът губи топката често, но и по няколко пъти на мач е в основата на създадените положения.

В Лил той се отчете с мощната статистика от 23 гола и 11 асистенции в 39 мача във всички турнири. Ако не ме лъже паметта говорим за статистики, отстъпващи единствено на изрода Килиан Мбапе в ПСЖ. И това все пак е в отбор, който е далеч е класата на ПСЖ цялостно. 72-та милиона евро за играч с толкова търсен профил, който е само на 24, си е адекватна цена отвсякъде.

Защо нещата не са чак толкова изключителни в редиците на Арсенал? Причини колкото желаем общо взето. Да започнем от нестабилността в клуба. Трима мениджъри се изредиха само за 7 месеца, като поне в два от случаите изискванията бяха коренно различни.

В началото на сезона Пепе влезе доста постепенно под ръководството на Унай Емери. Самият отбор под ръководството на испанеца обаче имаше доста странен вид. Тактическите постройки постоянно се меняха, ролите на играчите също, но малко неща се получаваха наистина. Пепе игра като дясно крило в 4-3-3 при Емери и беше страшно изолиран, което налагаше да пробва редовно да преодолява по 3—4-ма съперници и да губи топката безславно. В диамантеното 4-3-1-2 на Емери пък той играеше понякога на върха на атаката, редом до Обамеянг, но отново цялостната структура на отбора не допринасяше за улеснение за нападателите.

Емери беше уволнен, дойде Люнгберг, под чието ръководство велики промени нямаше. Преминавам към ролята на Пепе под ръководството на Артета директно. При бившия асистент на Пеп Гуардиола Арсенал заигра с нещо като асиметрично 4-2-3-1. Обяснения за пълната структура направо в една предишна статия.

Пепе получи ролята на даващия широчина на дясното крило, залепен в не малка част от времето на тъча. Ролята отново в голяма степен ограничава пълния потенциал на играча, особено относно способността му да вкарва и да дава асистенции. Много често крилото поема топката доста назад и на поне 30-40 метра от вратата на противника. Често по време на един мач се виждат подобни сцени:


Бих се хванал на бас, че въпросът в главата на Пепе в двата кадъра е „на кого за Бога да я дам оттук“

Тук проблемът не е само в отдалечената зона на действие на котдивоарецът. Структурата на Арсенал означава, че Пепе често няма съотборник за комбинация нито в центъра на терена, нито такъв, който захожда зад гърба му. Често липсват 2-3-ма съотборници, с които да се разиграе триъгълник на фланга. Десният бек (в конкретния пример Бейерин) често стои зад топката, вместо да направи захождане зад гърба на съперниковата защита или да бъде в позиция за по-динамична комбинация. Йозил липсва в кадъра, като той обичайно е този, който подкрепя Пепе в тези зони. С един до себе си обаче чудеса не стават.

По начало Пепе има нужда да е с роля, позволяваща му доста повече моменти в централните пространства. Така например между линиите той би могъл да получава в доста по-опасни зони, да има повече съотборници, с които да комбинира. Не на последно място нападателят ще даде нещо различно на атаката на Арсенал с движението си без топка в дълбочина. Наборът от захождания, които може да прави от крилото са много по-ограничени, а и по-трудни за забелязване от съотбориците. Редица подобни акции без топка на Пепе в мачовете минават незабелязани. Ако се загледате в клипа от времето в Лил ще видите и точно тази част от играта му доста отчетливо.

Нужно е да се отчете и смяната на контекста на държавата, първенството и отбора, за който се състезава. В екипа на Арсенал Пепе не получава толкова празо пространство на контраатака, както през миналия сезон във Франция. Докато доста от мачовете на Лил са били с равностойно притежание на топката и леко хаотично, то в Англия Арсенал почти винаги доминира % на притежание. Адаптацията към по-малкото пространство не е лесна. Отделно има и аргумента за доста по-високия интензитет на Висшата лига спрямо Лига 1. По-малко време, докато съперник ти влезе в единоборство и по-малко време за вземане на решение.

Все пак, сегашното положение ни дава възможност да гледаме и забавни моменти като в долния клип, когато Пепе очевидно се е хванал на бас с Адама Траоре кой ще има повече успешни дрибъла в един мач:

Този клип всъщност ни дава и поглед върху един от елементите, върху които Пепе може да поработи поначало – решенията около наказателното поле. Страхотно е да се преодолеят трима човека 5 пъти подред, но също толкова страхотно ще е да завърши с удар или подаване цялата работа. В конкретния отрязък той изпуска 3 възможности да намери по-добро развитие на нещата от просто корнер.

На второ място – агресивността при центрирания. В стрктурата на Арсенал голям проблем представлява малкото хора, които атакуват наказателното поле във финала на атаките. Темата е малко по-дълга, но на кратко обхваща и Пепе. При центрирания от левия фланг котдивоарецът трябва да атакува задната греда, за да подпомогне двамата нападатели в наказателното. Доста често обаче движението му към топката е доста плахо и той остава далеч от опасните зони. Физическите данни са налице за доста по-ползотворно използване на подобни ситуации.

Коментарът за работата му в защита ще я оставя настрана. Да кажем, че влагането не винаги е на 100% и тактическата грамотност може да се повиши, но в последните 2-3 месеца има видими подобрения.

Заключение

Пепе всъщност е супер попълнение за Арсенал. В перфектната възраст, с много разнообразние в играта и общо взето изпълнява повечето изисквания на един модерен външен нападател. Топката е в ръцете на дуото Артета-Пепе, за да дойдат многото голове и асистенции. Пепе има накъде да се подобрява, но без подходяща структура цифрите ще останат под реалните способности на котдивоареца. Tune in догодина за ъпдейт по темата….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s